Финансовите пазари изпратиха поредната потискаща седмица. Основните причини, които натискаха цените на акциите бяха затягането на политиките на множество централни банки, упоритата инфлация и по-високата доходност на държавните облигации. В САЩ популярният индекс S&P500 и технологичният Nasdaq завършиха с по 5% надолу след излизането на още повече данни, показващи повсеместен ценови натиск.  За индустриалния индекс Dow Jones и за S&P500 изминалата седмица бе най-лошата от началото на годината, а спадовете бяха толкова свирепи, колкото и през март 2020г. когато икономиката спря заради пандемията от Covid-19.  Още в първия ден на седмицата S&P500 се срина с почти 4%, което означаваше, че индексът е спаднал с 22% от рекордния си връх на 3 януари. Това превърна настоящия участък от търговия в мечи пазар (спад от 20% или повече от последния пик), който продължава вече над 160 дена. Технологичният Nasdaq е в мечи пазар още от м. март. Така, страховете от висока инфлация и лихвени проценти, тласнаха за кратко доходността на класическите 10-годишни американски ДЦК до 3,5% във вторник, най-високото й ниво от повече от десетилетие. (Цените и доходността на облигациите се движат в противоположни посоки.)
Една от най-ярките новини от миналата седмица бе, че Федералният резерв на САЩ повиши основния си лихвен процент с три-четвърти процента (75 базисни точки), което е най-голямото такова увеличение от 1994 г. досега. Смяташе се, че ФЕД ще вдигне лихвите с половин процент, но няколко дни преди окончателното решение данните за индекса на потребителските цени показаха, че годишната инфлация в Америка се е увеличила до 8,6% през май, което бе по-високо от очакваното. Цените на хранителните стоки са се повишили средно с 11,9%, най-големият им скок от 43 години насам. Средната цена на галон бензин в Америка надхвърли $5 за първи път в историята, а нивото на цените на горивата е с 50% по-високо от януари. ФЕД си остави и вратичка за още едно увеличение от 0,75% през юли, изпращайки ясно послание, че ако се наложи, ще повиши агресивно лихвите, за да укроти ширещата се инфлацията. Целта на ФЕД е лихвите да са около 3,5% до края на 2022 г. (което е двойно на настоящите нива от 1,5%-1,75%).  Председателят Джером Пауъл каза, че ФЕД може да забави темпа на повишаване на лихвите през септември, ако се окаже, че икономическият растеж се е забавил твърде много.
Индексът STOXX600 също падна с 5% след като редица централни банки в Европа обявиха повишение на лихвените проценти и засилиха опасенията, че икономическият растеж може да изчезне. Европейската Централна Банка проведе извънредно заседание, след като доходността на държавните облигации нарасна рязко в целия валутен блок. Натискът върху държавния дълг дойде, след като ЕЦБ очерта край на стимулиращите мерки и потвърди, че ще започне да повишава лихвените проценти от следващия месец. Италианските държавни облигации бяха под най-голям натиск, като доходността по 10-годишните книжа се покачи до над 4%.
Българският фондов пазар отново демонстрира достойно представяне в сравнение с „кръвопролитието“ по глобалните финансовите пазари. На фона на големите спадове на борсите в развитите страни от порядъка на 4%-6%, и двата най-популярни родни индекса –SOFIX и широкият BG40, затвориха с понижение от около 1%. Сред българските компании най-добре се представи Петрол АД, чиято цена се покачи с над 18% за седмицата, а най-лошо –  Стара планина Холд АД, чиято цена на акцията спадна с почти 5%.

През изминалата седмица всички колективни инвестиционни схеми на Кей Би Си Асет Мениджмънт НВ - Клон (България) завършиха със спадове. Най-голям спад отбеляза ОББ ЕкспертИйз Силно Динамичен Толерантен (ЕВРО). Още...