Контакти
„Не става само със спестяване, трябва и професионален акъл“
07 май 2012
„Не става само със спестяване, трябва и професионален акъл“
Бончо Иванов, портфолио мениджър в ОББ Асет мениджмънт
„Не става само със спестяване, трябва и професионален акъл“, така може да се перефразира текста на една популярна телевизионна реклама за казаното от портфолио мениджърът Бончо Иванов. Специално за секцията „Полезно“ на сайта spesti.li той разкрива няколко умни трика за спестяването, както и своята лична история за парите, тяхното печелене и управление.
- Въпрос:Г-н Иванов, какво всъщност работи един портфолио мениджър? Управлява парите на другите?
- Отговор: Повечето хора ще кажат, че най-лесно е да се управляват чуждите пари, а вероятността всеки да иска да се пробва е голяма. Ето тук е тънката разлика в подбора на точното определение. Портфолио мениджърът мисли за бъдещето на парите на другите, а не просто натиска едно копче, с което да насочва парите на инвеститорите към континенти, на които те дори не са стъпвали. Всеки иска, би искал или се е пробвал да бъде добър и известен художник, но всички си имат своето поприще, работа и призвание. Призванието на портфолио мениджъра е да не спира да мисли за активите на инвеститорите. Ако някой попита “Е как така ?” - отговорът е простичък. За портфолио мениджъра няма излишна информация, защото наглед дори безобидната, която зрителите във вечерните новини биха приели просто като повод за възхищение или възмущение, за нас тя може да бъде пресята като инвестиционна възможност. Най-простичък пример би било, ако сме прочели преди 3-4 месеца, че суровата зима е убила над 30% от пчелните семейства в България, вероятно и в региона. По-голямата част от читателите биха се възмутили и/или ще отминат прочетеното, но за начина на мислене на портфолио мениджъра това ще е възможност, означаваща по-малко производство и предлагане през тази година, т.е. вероятно по-висока цена. Затова “занаята” на портфолио мениджъра е начинът му на мислене за активите на другите и как да ги инвестира, а целта е една – очаквана дългосрочна добра възвращаемост за доверилите се инвеститори. Затова, когато говорим за работата на портфолио мениджърите, най-важният актив са техните креативни решения, базирани на ежедневни анализи, информираност и костващите не малко похабени нерви отдаденост и постоянство.
- Въпрос: Спестяването беше една от най-типичните черти на българския народ в миналото.Според Вас каква е сегашната тенденция?
- Отговор: Спестовността не е единствената черта, която трябва да разгледаме, за да стигнем до отговора на този въпрос. В предишния икономически строй, когато някой е налагал всички малко или много да са равни в потребностите си, се е генерирал “вътрешно-човешки вакуум” у хората да потребяват повече, стига да имат тази възможност. Да гледаш и подражаваш на мечтан начин на живот, какъвто вирее в развитите страни се превърна във вътрешна самоцел за голяма част от населението. Дотук добре, но разширяването на потреблението с понякога излишни кредитни стимули, е привичка на консуматорските общества, които изкривяват навиците на хората. Това генерира синдрома “да си купя телевизор по-голям или поне като на съседа”, а това не е градивният начин да трупаш състояние. По-скоро бих го нарекъл демотивиращ за човека фактор, каращ го да изплаща прищевките му за дълъг период от време, когато подчертано те вече не струват и половината от покупната им цена в магазина. Това за съжаление са лесните и бързо усвоими навици. Не трябва да мислим, че развитите общества не спестяват. Нещо повече. Те имат сравнително по-богата инвестиционна култура и търсят възможност да инвестират спестените си пари, т.е. не търсят просто съхранение на натрупаното богатство. Фокусът и мисълта на “образования” спестител вече е насочен към това какво е инфлация и как да я победим в дълъг период, как да увеличи богатството си като преценява риска, който поема. Примерът е красноречив - около 45-50% от домакинствата в САЩ спестяват чрез инвестиции в различни видове взаимни фондове. Ето това са градивните навици на тези развити общества, но те естествено навлизат по-бавно. Последните кризисни години изостриха апетита на населението към различни видове спестяване. Трябва да подчертаем, че една все по нарастваща група започва да търси различни алтернативи, т.е. нещо, чрез което не просто да пестят пари, а и да инвестират разумно макар и малки месечни суми, което в дълъг период да им гарантира сигурност в един все по-несигурен свят.
- Въпрос: Вие лично спестявате ли и по какъв начин?
- Отговор: Твърде лично, но ще споделя J. Притежаваният от мен имот възприемам като инвестиция, а активи, които не са “впрегнати” да носят доходност наричам прищявки и се старая да са максимално малко. Българинът обича да има собствено жилище, но тайната е, че има далеч по доходоносни алтернативи за тези “затворени” пари. Достатъчно е да направим сравнение колко може да получаваме от наем на апартамент и очакваната доходност даже и от най-консервативните финансови продукти. Всички мои спестявания, предназначени за инвестиции в ценни книжа, насочвам в дялове на управляваните от нас рискови фондове или в други дялови ценни книжа. Принципът на тяхната покупка е систематичен, т.е. постепенно инвестиране във времето. Именно този начин отчитам за правилен и не се стремя да хващам дъното на краткосрочните движения, защото, повярвайте, никой никога не знае къде е то, колкото и да ви увещават, че е възможно. Затова важен е дългосрочният хоризонт на инвестицията ми. В подкрепа на това твърдение ще ви дам няколко примера. Средната годишна инфлация в САЩ от 1926 г. до 2009 г. е около 3%, като за същия период големите развити компании на тяхната борса са постигнали около 12% средна аритметична доходност, т.е. ако се абстрахираме от временните колебания на борсата и спазваме нашия инвестиционен хоризонт неминуемо би следвало да постигнем добри очаквани резултати за спестяванията си.
- Въпрос: И все пак – в едно изречение: защо хората да спестяват?
- Отговор: Ако някой заделя пари всеки месец и просто ги трупа, т.е. нищо не прави с тях, се връщаме до така наречения “буркан банк”. Парите са пари, за да ви носят допълнително пари. Ако не го правят, то няма градивност в този вид спестяване. Всеки сам трябва да си отговори на въпроси като “От колко супер телевизора, коли, телефони и пр. се нуждая?”. Всеки би отбелязал “...е да ама аз живея сега....ако не сега, кога...”. Аз бих отвърнал, че ако не разчитате на вас самите да си осигурите спокойни и охолни старини, не мислете, че някой друг ще го стори вместо вас. Проумяването на този факт ще ви направи свободни да направите вашия свободен избор, затова как ще живеете в “утрешните” дни, а и дали искате да оставите нещо след вас самите.
