Ръстът на световните капиталови пазари продължи и през м. юли - индексът MSCI World нарасна с 3,3% (в щатски долари) през месеца и вече е с над 19% доходност от началото на годината. Движеща сила продължава да бъде оптимизмът на инвеститорите, че инфлацията може да бъде овладяна без значителни по-нататъшни повишения на лихвените проценти или значителен спад на икономическата активност.  За разлика от годината досега, през юли акциите от развиващите се пазари постигнаха по-добри резултати от тези на развитите пазари – индексът MSCI Emerging Markets нарасна с 6,3% за периода. Печалбите като цяло дойдоха главно от по-ниските данни за инфлацията на няколко развити пазара, включително и в САЩ.  Въпреки тези резултати обаче базисната инфлация в повечето развити пазари (тази, без волатилните цени на храните и енергията) остава доста над целевите стойности на централните банки от 2%, подкрепяна от нарастването на заплатите и високата работна заетост. Ралито на акциите бе подхранено и от продължаващия сезон на отчитане на корпоративните печалби за второто тримесечие, които се оказаха "по-добри от опасенията". Стоките също имаха добър месец. Цената на петрола се повиши въпреки спада на цената на природния газ в Европа, където запасите по хранилищата достигнаха сезонни върхове. Анулирането от Русия на сделката за износ на зърно в Черно море допринесе за поскъпване на някои селскостопански стоки - като цяло широкият стоков индекс на Блумбърг скочи с 6,3% през юли. При инструментите с фиксиран доход, корпоративният кредит се представи по-добре от държавните облигации.  Дългосрочните лихвени проценти се повишиха за втори пореден месец в целия свят, но кривата на доходността остана обърната на повечето развити пазари (обърнатата крива на доходността обикновено се смята за предвестник на икономическа рецесия).
      Акциите в САЩ поскъпнаха през юли, като икономическите данни разкриха стабилен растеж и намаляваща инфлация. През второто тримесечие американската икономика нарасна с 2,4% на годишна база, което надхвърли очакванията на икономистите от 1,8%. Този продължаващ растеж се наблюдава въпреки поредното увеличение на лихвения процент с 25 базисни точки (четвърт процент) от страна на Федералния резерв (Фед) през юли в опит да се постигне "меко приземяване" на икономиката. Централната банка не предложи категорични насоки за това дали лихвите ще продължат да се повишават през септември и подчерта зависимостта на следващото решение от излизащите данни. Понастоящем пазарите очакват това последно увеличение да бъде връхната точка за настоящия цикъл на повишаване на лихвите. Така апетитът за риск отново доминираше сред инвеститорите, тъй като акциите с висока бета и волатилност се представиха по-добре за трети пореден месец. Индексът S&P500 нарасна с 3,1% през месеца (с което възвръщаемостта му от началото на годината достигна над 20%).  Акциите на енергийните компании се повишиха поради очакванията за свиване на предлагането и положителните данни за икономическия растеж. Някои медийни и технологични гиганти отчетоха силни печалби, както и редица банкови акции, възползвайки се от средата на високи лихвени проценти, която донесе повече приходи от лихви. Здравеопазването, комуналните услуги и основните потребителски стоки изостанаха, въпреки че като цяло нито един сектор не завърши месеца на загуба. 
     Тъй като сезонът на отчетите за второто тримесечие вече привършва (в края на месеца над три четвърти от компаниите от S&P500 бяха изнесли отчети), резултатите не са разочароващи - над 70% от компаниите надхвърлиха прогнозите за печалба въпреки по-слабите си приходи. В условията на инфлация на производствените разходи компаниите са повишили цените в опит да прехвърлят тези разходи към крайния клиент и да спрат ерозията на маржовете си - при очаквани с около 6% по-ниски печалби в сравнение с предходната година делът на компаниите, които надминават очакванията за нетните печалби, е малко по-висок от средните нива в последните години.
Индексът на потребителските цени за юни (CPI), който излезе в средата на юли, беше най-очакваната новина, раздвижила пазарите, след данните, че общата инфлация е спаднала повече от очакваното до 3% на годишна база (от 4% през предходния месец). За съжаление, обаче, базисната инфлация остава упорито висока (4,8% на годишна база), а любимият показател на Фед – потребителските услуги без разходите за жилище – се забави до малко под 4% на годишна база. Това все още е два пъти повече от целта на централната банка от 2%, което подхранва спекулациите, че лихвите ще останат по-високи по-дълго, отколкото инвеститорите очакваха.
     Силните данни за БВП върнаха апетита за риск сред инвеститорите и това се отрази неблагоприятно на представянето на американските държавните облигации. Доходността в по-късия край на кривата (т.е. на ценни книжа, чийто падеж ще настъпи по-скоро) се понижи поради по-ясните признаци, че централните банки може би ще забавят или спрат повишаването на лихвените проценти (цените и доходността на облигациите се движат в различни посоки). Обратно, доходността в дългия край на кривата се повиши – доходността на 10-годишните американски ДЦК продължи да се повишава, като нарасна от 3,81% на 3,95%. Понеже доходността на 2-годишните ДЦК остана на равнище около 4,8%, кривата на доходността запази инверсията си. Повишеният апетит за риск означаваше, че в рамките на този клас активи корпоративния кредит с инвестиционен рейтинг и облигациите с висока доходност генерираха положителна доходност и надминаха държавните облигации през месеца. 
Европейските капиталови пазари също отбелязаха възход през юли, подкрепени от спада на инфлацията и положителните данни за икономическия растеж. Те показаха, че БВП на Еврозоната е нараснал с 0,3% през второто тримесечие, но публикуваните през юли прогнозни данни сочеха забавяне на икономиката. Индексът на мениджърите по поръчките (PMI) в Еврозоната за юли спадна до осеммесечно дъно от 48,9 пункта, като активността в производствения сектор беше особено слаба (показание под 50 означава свиване, а над 50 – експанзия). През юли Европейската централна банка повиши лихвените проценти с 25 базисни пункта (четвърт процент). Инвеститорите обаче очакват, че ЕЦБ може би наближава края на цикъла на повишаване на лихвените проценти, тъй като инфлационният натиск намалява. Годишната инфлация в еврозоната за юли е 5,3%, което е спад спрямо 5,5% през предходния месец. През юли започна и сезонът на отчетите за второто тримесечие. Подобно на Америка, печалбите като цяло се оказаха устойчиви. Някои компании за храни и напитки отбелязаха по-слабите обеми, тъй като потребителите се отдръпват от по-високите цени; печалбите на европейските банки също разкриха ефектите от по-високите лихвени проценти. На фондовите пазари сред най-печелившите сектори бяха недвижимите имоти, енергетиката и материалите, а сред изоставащите - основните потребителски стоки, информационните технологии и комуналните услуги. Акциите в Обединеното кралство също поскъпнаха - но там се забелязаха две различни тенденции: компаниите с вътрешна насоченост бяха подкрепени от очакванията на инвеститорите, че Английската централна банка е приключила с агресивното повишаване на лихвените проценти; а компаниите с международна насоченост, занимаващи се основно с материали и енергия, нараснаха в съответствие с повишаващите се цени на суровините. 
       Европейските държавни облигации отстъпиха от позициите си, тъй като данните за БВП през второто тримесечие бяха сравнително силни. Доходността на 10-годишните германски Бундове продължи да се повишава до 2,47%, а на 2-годишните спадна малко до 3,21%. Доходността на френските, италианските, английските и испанските 10-годишни облигации също се повиши, докато доходността на 2-годишните се понижи, запазвайки навсякъде инверсията на кривата на доходността.
       Юли месец бе силен и за българския фондов пазар. Двата основни индекса в акции – представителният SOFIX и широкият BGBX40 – завършиха месеца с прилични печалби: SOFIX добави 2,6% към стойността си, а BG40 – 1,9%. През изминалият месец започна търговията с първите издадени облигации на „младшия“ пазар Beam на БФБ – тези на финансова къща ЛОГОС-ТМ, както и на акциите на небанковата кредитна институция „Ипотех Софком“АД.  От началото на годината родният SOFIX се е повишил с повече от 14% и е един от най-добре представящите се индекси в Европа. За месеца сред българските компании в индекса най-добре се представи технологичната Шелли Груп АД (наскоро преименувана от Алтерко АД), чиято цена се покачи с близо 17%, а най-лошо – финансовият холдинг Еврохолд България АД,  чиято акция спадна с над 5%.