Световните пазари на акции започнаха новата година с апломб, като през януари се повишиха с над 3,3% (индекс MSCI All-Country World Equity, в USD). Ралито бе подхранено до голяма степен от значителния ръст на европейските развити пазари, които изпревариха значително акциите в САЩ. Завръщането на Доналд Тръмп за втория му президентски мандат бе белязано със силен възход на американските фондови пазари, стимулирано от програмата му "Америка на първо място". Ръстът на акциите обаче беше спрян от появата на нова китайска компания за изкуствен интелект (ИИ) DeepSeek, което демонстрира много по-евтин начин на работа, с много по-ниски изисквания за енергия и сложни компютърни чипове. Това разбуди опасенията на инвеститорите относно възвръщаемостта на инвестициите в цялата скъпоструваща инфраструктура за ИИ и много от технологичните акции, свързани с изкуствения интелект, рязко поевтиняха. Nvidia, най-голямата компания в света, загуби 600 млрд. долара пазарна капитализация за един ден, което е най-големият подобен спад в историята на фондовите пазари. От друга страна, акциите в САЩ бяха стимулирани от продължаващия сезон на отчетите, който разкри доста добри корпоративни печалби от Технологичния и Финансовия сектор. Федералният резерв (Фед) остави лихвените проценти непроменени, коментирайки, че не е необходимо да се бърза с каквито и да било намаления, докато инфлацията остава над целевото равнище от 2%. Азиатските пазари изостанаха през месеца. Японската централна банка продължи да повишава лихвените проценти (до най-високото им равнище от 17 години насам), което се отрази неблагоприятно на акциите - йената поскъпна с над 1,5% през месеца, а това оказа натиск върху акциите с експортна ориентация. Китайските акции отчетоха леко повишение, като опасенията са какво ще се случи със заплахите на Тръмп за агресивни мита. Европейските акции рязко поскъпнаха поради новините за, макар и скромен, икономически растеж и подкрепящ ход на централната банка – Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи лихвите с 25 базисни точки (б.т.). Акциите в Европа бяха подпомогнати от голямото „намаление“ в оценката, която се е отворила спрямо американските пазари, както и от относително ниското тегло на Технологичния сектор в Европа. Като цяло секторите Телекомуникации и Финанси бяха най-добре представилите се през месеца, докато Информационни технологии бе единственият сектор, който завърши със загуба. За инструментите с фиксиран доход януари беше месец на свиване на спредовете (което означава, че инвеститорите проявиха апетит към риска). Глобалните държавни облигации започнаха месеца слабо, но мощно се възстановиха главно поради положителните новини за дезинфлацията и добри новини за пазара на труда в САЩ. Наред с Фед и ЕЦБ през януари няколко други централни банки имаха решения за лихвите, но доминиращата пазарна тема беше встъпването в длъжност на президента Тръмп – инвеститорите се опасяваха, че евентуалните последици от неговите политики за данъците, имиграцията и тарифите ще подхранят инфлацията, и това тласна нагоре доходностите по облигациите в глобален мащаб (цените на облигациите и доходностите им се движат в противоположни посоки). Изправени пред заплахата от  тарифи, доходността на европейските ДЦК се повиши – доходността на 10-годишните германски Бундове се покачи до 2,46%, докато тази на 10-годишните американски ДЦК всъщност спадна до 4,55%.
           Американските пазари на акции бяха подкрепени през януари от оптимистичния импулс, породен от президентската победа на Доналд Тръмп, както и от сезона на корпоративните печалби, който започна положително. Индексът S&P500 се повиши с 2,7% през месеца, тъй като икономиката продължи да показва признаци на сила – данните за заетите извън селското стопанство разкриха силен пазар на труда в САЩ, като през декември са били добавени 256 000 работни места (над очакванията), а през последното тримесечие БВП на САЩ е нараснал с 2,3% на годишна база. Базисната инфлация (която изключва волатилните цени на храните и енергията) се понижи до 3,2% (от 3,3%), но Фед запази лихвите непроменени. След като на предишните си три заседания Фед намали лихвените проценти с общо 100 б.т., сега той сигнализира, че е възможно скоро да няма нови намаления, тъй като трябва да се прецени инфлационния ефект от политиките на Тръмп – очаква се повечето от намеренията на новия президент за намаляване на данъците, повишаване на митата и борба с нелегалната имиграция да стимулират инфлацията. В края на месеца пазарите бяха разтревожени от китайската компания DeepSeek, което заяви, че е обучило своя генеративен модел на изкуствен интелект на много по-ниска цена от сравнимите пазарни лидери със сходни резултати.  Акциите на компаниите, свързани с ИИ, рязко спаднаха, тъй като необходимостта от огромни инвестиции в усъвършенствани чипове и центрове за данни за ИИ бе веднага поставена под въпрос. Nvidia, най-големият компонент на индекса S&P500, загуби 600 млрд. щатски долара от пазарната си капитализация на 27 януари, което беше най-голямото еднодневно „заличаване на стойност“ в историята на акциите изобщо. Така, силната концентрация в технологии на американските акции навреди на цялостното им представяне – секторът  на ИТ беше единственият „на червено“, докато всички останали сектори се повишиха за месеца. Комуникационните услуги, Здравеопазването и Финансите бяха сред основните печеливши сектори. На пазарите с фиксирана доходност в САЩ спредовете на корпоративните кредити от инвестиционен клас продължиха да се колебаят близо до най-тесните си нива от няколко десетилетия насам. (Кредитните спредове са разликата в доходността на корпоративните облигации и безрисковите ДЦК; те отразяват допълнителния риск, който инвеститорите поемат, когато кредитират бизнеси в сравнение с държави). През първите две седмици на януари доходността на американските ДЦК се повиши поради очакванията на инвеститорите, че завръщането на Тръмп на власт ще доведе до по-големи бюджетни дефицити. Впоследствие обаче облигациите поскъпнаха поради благоприятните данни за инфлацията през декември и разпродажбата на акциите, свързани с ИИ. Като цяло държавните облигации на САЩ донесоха 0,5% възвращаемост за месеца.  
          През януари европейските акции отбелязаха силен ръст, като значително изпревариха другите развити региони – през месеца водещият европейски индекс Stoxx600 се повиши с 6,3% (в EUR). Старият континент се възползва от ротацията извън американските технологични акции, както и от отслабването на притесненията относно бъдещите търговски мита със САЩ, тъй като Китай, Канада и Мексико бяха непосредствените първи цели.  Данните на Евростат показаха, че икономиката на еврозоната е била в стагнация през четвъртото тримесечие, с което годишният ръст на БВП на региона за 2024 г. възлиза на 0,9%. Индексът на мениджърите по поръчките (PMI) обаче премина на ниво за експанзия – съставният PMI индекс се повиши до 50,2 през януари спрямо 49,6 преди това, тъй като свиването в производството намаля (показание над 50 означава растеж; под 50 – свиване). Същевременно продажбите на дребно достигнаха ръст от 1,2% на годишна база за ноември, отбелязвайки пети пореден месец на растеж. ЕЦБ очаквано намали лихвените проценти с 25 б.т. и предупреди, че икономическите рискове остават силни, предвид потенциалното бъдещо търговско напрежение с Америка и слабото потребителско доверие на стария континент. Сред борсовите сектори най-добре представилите се през месеца бяха Здравеопазване и Финанси, особено банките. В сектора на Информационните Технологии акциите на производителите на оборудване за чипове претърпяха  спад в отговор на новините за DeepSeek, но все пак се повишиха за месеца. Акциите на софтуерните компании се представиха силно, както и секторът на Цикличното потребление, подкрепен от подобрените макроикономически данни на континента. Британските акции също се представиха отлично, като индексът FTSE100 нарасна с 6,1% (в GBP) – рязкото обезценяване на лирата подпомогна британския пазар, тъй като приблизително три четвърти от приходите на индекса се реализират в чужбина. Европейските държавни облигации също претърпяха колебания предвид изгледите за икономически растеж, съчетани с малко по-висока обща инфлация – стойността за януари се покачи до 2,5% на годишна база (от 2,4%). При положение че ДЦК на Италия, Франция и Испания до голяма степен останаха без промяна през месеца, германските Бундове загубиха по-забележимите 0,4% – инвеститорите се притесниха от евентуална реформа за премахване тавана на дълга и по-големи фискални стимули след предстоящите федерални избори през февруари. В Обединеното кралство, нарастващите опасения за състоянието на публичните финанси, съчетани със засилените опасения за стагфлация, за кратко изтласкаха доходността на 10-годишните Гилтове до най-високото им равнище от 2008 г. насам. Въпреки това по-ниската от очакваното инфлация за декември в Обединеното кралство успокои пазарите и до края на месеца доходността на ДЦК спадна, така че Великобритания се превърна в най-добре представящия се регион на облигации в световен мащаб през месеца.
          Януари бе невзрачен месец за акциите на Българската фондова борса. В огледално повторение на предходния месец, когато на европейските борси бе отбелязан забележителен растеж, българските индекси не успяха да запишат повишения. Представителният SOFIX остана почти непроменен (-0.04%); промяната на всички останали индекси също остана близко до нулата. През месеца нямаше нови първични публични предлагания (IPO), но стартира търговията с облигации на Алианц Банк България – банката успешно емитира 50 млн. лева през м. декември. Друга забележителна инициатива бе началото на началото за пета поредна година на акселераторската програма на БФБ – BeamUp Lab, насочена към малки и развиващи се компании с интерес за листване на фондовата борса. От „сините чипове“ на родния пазар, най-добре представилата се компания за януари бе Фонд за недвижими имоти - България АДСИЦ, която записа ръст от над 6.3%, а сред тези с най-голяма загуба бе финансовата компания Българска фондова борса АД, чиято цена на акцията спадна с почти 6.9%. 

Източник: Bloomberg