Световните акции продължиха да се понижават за трети пореден месец - индексът MSCI World спадна с 3% (в щатски долари) през октомври - поради опасенията, че лихвените проценти в САЩ може да останат по-високи за по-дълго време, предвид упорито високата инфлация. Инвеститорите бяха допълнително разтревожени от геополитическата ситуация, тъй като месецът започна с избухването на война в Близкия изток – след нападението на Хамас срещу израелски войници и цивилни на 7 октомври. Това веднага намали апетита за риск на инвеститорите и волатилността скочи. Предпочитанията към акции с ниска бета станаха причина акциите на компании със силни баланси (нисък дълг) да се представят по-добре през месеца, особено в САЩ.  Книжата с фиксиран доход също спаднаха, подобно на акциите, като доходността на облигациите рязко се повиши през месеца - глобалните облигации спаднаха с 1,2% през месеца. Суровините се представиха по-добре, тъй като търсенето на безопасни активи-убежища доведе до повишаване на цените на златото, докато от друга страна страховете от рецесия потиснаха цените на петрола. Енергийните акции бяха сред най-слабо представилите се, наред с индустриалните и потребителските услуги.  Компаниите за комунални услуги бяха по-устойчиви; сравнително добре се представиха и потребителските стоки (от първа необходимост).
      Акциите в САЩ спаднаха през октомври. Широкият индекс S&P500 изгуби 2,2% (но все пак е нараснал с 10,7% от началото на годината), а технологичният NASDAQ – почти 3%. Активите пострадаха, тъй като очакванията на инвеститорите за края на затегнатата парична политика на Федералния резерв (Фед) бяха изместени по-далеч в бъдещето. Запазвайки лихвените проценти на най-високите им равнища от 22 години насам, Фед запази основния си лихвен процент непроменен през месеца (на равнище 5,25%-5,50%). Централната банка не изключи по-нататъшни увеличения, но призна, че "по-затегнатите финансови условия могат да натежат на икономиката". В по-широк план обаче икономиката на САЩ засега остава устойчива: наред със силните данни от доклада за работните места и продажбите на дребно през октомври, БВП през третото тримесечие изненада със силен растеж от 4,9% на годишна база (ускоряващ се от 2,1% през второто тримесечие). Експанзията се дължи главно на големите разходи за потребление. През предходните 12 месеца до септември инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени (CPI), възлезе на 3,7% – без промяна спрямо предходния месец, докато очакванията бяха за лек спад. Промишлената активност също подсказва за растеж, тъй като последният индекс на мениджърите по покупките (PMI) достигна 51,0 пункта през октомври, в сравнение с 50,2 пункта през септември (ниво над 50 означава растеж). Сезонът на корпоративните печалби за третото тримесечие досега изненадва положително, като показа темп на нарастване на нетната печалба от 2,8% (вместо очаквания спад от средно 0,3%). Това се неутрализира, обаче, от по-слабите прогнози на мениджмънта за четвъртото тримесечие на 23 г. и 2024 г., тъй като по-високите лихвени проценти могат да ограничат потребителското търсене. Всичко това допринесе за лошото месечно представяне на американските акции и облигации, защото означаваше, че една по-устойчива икономика може да позволи на Фед да задържи лихвените проценти на сегашните високи равнища по-дълго, отколкото бяха предишните очаквания на пазарните участници. В тази обстановка доходността на 30-годишните ДЦК на САЩ надхвърли 5% за пръв път от 2007 г. досега, подхранвана и от опасения за устойчивостта на държавните финанси. Кривата на доходността в САЩ остана обърната (признак, който обикновено се смята за предвестник на икономическа рецесия) Доходността на 10-годишните държавни ценни книжа на САЩ се повиши до 4,91%, а на 2-годишните - от 5,05% до 5,10%. По-високите доходности улесняват работата на Фед, тъй като допринасят за затегнатите условия на паричната политика.
      Акциите в Европа също отбелязаха спад. Пан-европейският индекс STOXX600 изгуби 3,7% за месеца сред предупрежденията на Европейската централна банка (ЕЦБ), че е необходимо лихвите да останат по-високи за по-дълго време, за да се ограничи допълнително базисната инфлация. Английската централна банка оповести, че недостигът на работна ръка стимулира растежа на заплатите, което доведе до спад на акциите в Обединеното кралство с повече от 4%. Почти всички сектори отбелязаха резки спадове, но комуналните услуги и потребителските стоки (от първа необходимост) отбелязаха малки печалби за месеца. Здравеопазването бе сред най-слабо представилите се сектори, след като европейският фармацевтичен гигант Sanofi обяви по-ниски прогнози за печалбата си за следващата година.  Данните показаха, че икономиката на Еурозоната се е свила през третото тримесечие – общият PMI индекс потъна до 46,5 (най-ниското ниво за последните три години), което разкрива, че икономическият спад се задълбочава: през септември показателят беше 47,2. С растежът ограничен, заради по-високите лихвени проценти, на октомврийското си заседание ЕЦБ запази лихвите непроменени, прекъсвайки серия от 10 последователни повишения. Данните за инфлацията все пак показаха спад до 2,9% през октомври от 4,3% през септември, което отново събуди надеждите, че настоящият цикъл на повишаване на лихвените проценти може би е приключил.
      Октомври донесе спадове и на Българската фондова борса, макар и не толкова дълбоки като на международните пазари. Представителният индекс, SOFIX, и широкият индекс, BGBX40, завършиха месеца със спад от около 1%, като ръстът на SOFIX от началото на годината продължава да е над 20%, два месеца преди края й.  Младият индекс, beamX, който измерва представянето на компаниите от младшия сегмент на БФБ, т.нар. beam-пазар, отчете за първия цял месец от създаването си положителна доходност от над 1%, но остава малко под началното си ниво. За месеца сред българските компании най-добре се представи акцията на самата Българска фондова борса АД, чиято цена се покачи с над 16%, а най-лошо – производителят на котли и радиатори Корадо България АД, чиято акция спадна с 8%.