Март бе месец, белязан от банкови фалити в Америка и принудително банково мега-сливане в Европа, но оптимизмът все пак надделя. Главният световен индекс за акции MSCI World отбеляза солиден ръст от 2,8% през март и завърши първото тримесечие на тази година със 7,2% по-нагоре. Засилвайки надеждите през месеца, много инвеститори повярваха, че централните банки най-сетне ще направят обрат и ще се откажат от твърдата си анти-инфлационна позиция. В регионален план м. март донесе като цяло печалби на повечето пазари. Азиатските пазари бяха водещи през месеца, тъй като Китай отчете най-бързия темп на растеж в непроизводствените сектори (услуги) от 2011 г. насам. Европейските пазари бяха водещи за тримесечието, тъй като инфлационният натиск продължи да отслабва, създавайки спекулации, че Европейската централна банка (ЕЦБ) може да бъде една от централните банки, които първи ще се откажат от затягането на паричната си политика. Съединените щати, водени от големите си технологични компании, отбелязаха силен ръст през март, тъй като през тримесечието акциите на технологичните компании рязко поскъпнаха. При фиксирания доход доходността на държавните облигации спадна (което означава, че цените им се повишиха). През тримесечието глобалният агрегиран индекс на облигациите постигна доходност от 3%.
Разминаването между представянето на основните американски борсови индекси бе доста голямо. Високотехнологичният NASDAQ отбеляза 17,0% обща възвръщаемост за тримесечието, което се дължеше отчасти на сравнително голямото тегло на технологични акции в състава му, които отбелязаха чудесно тримесечно представяне. Широкият S&P500 добави 7,5% за тримесечието, докато индустриалният Dow Jones нарасна само с 0,9%. Сривът на Silicon Valley Bank (SVB), вторият по големина банков фалит в историята на САЩ, доведе до рязка разпродажба във финансовия сектор на САЩ и Европа. Сътресенията обаче бяха краткотрайни и акциите бързо се възстановиха, за да завършат месеца и тримесечието с повишение. Фед изрази увереност в устойчивостта на банковата система на САЩ и повиши лихвения си процент два пъти през тримесечието - с 25 базисни точки през февруари и март. По този начин разходите по заемите достигнаха 5%, което е най-високата стойност от 2007 г. досега. Всъщност докладът за индекса на потребителските цени (CPI) през февруари показа, че общата инфлация е спаднала до 6,0% на годишна база (осми пореден месечен спад) и вече е доста по-ниска от върховата си стойност от 8,9% през юни. Новината, че през март инфлацията се е повишила по-малко от очакваното, доведе до спекулации, че по-нататъшните повишения на лихвените проценти ще бъдат ограничени. 
Представянето на секторите беше силно разнородно. Възходът на акциите на технологичните и комуникационните услуги беше основният двигател на силната възвръщаемост през март, като и двата сектора се повишиха с повече от 8% за месеца, а технологичните акции завършиха с 20% повишение за тримесечието! Финансовият сектор спадна с близо 7%, тъй като през целия месец се наблюдаваха опасения относно стабилността на регионалните банки в САЩ. Опасенията от глобална рецесия доведоха до продължаване на спада на цените на петрола. Слабостта на цените на енергията доведе до малка загуба за тези акции през март, което направи енергетиката най-лошо представилия се сектор през тримесечието. Що се отнася до инструментите с фиксиран доход, американските държавни ценни книжа постигнаха доходност от 3% през тримесечието. Инверсията на кривите на доходността в САЩ и Европа, която обикновено е предвестник на рецесия, намаля през март, но остана обърната (по-дългите дюрации предлагат по-ниска доходност от по-кратките). Въпреки по-високите номинални лихвени проценти в САЩ щатският долар отново се понижи за четвърти месец (от последните 5) спрямо сравнима кошница от валути.
Европейските акции отбелязаха силни печалби през първото тримесечие въпреки волатилността във финансовия сектор. Повишенията се дължаха на секторите на информационните технологии, потребителските стоки и комуникационните услуги. Изоставащите сектори бяха недвижимите имоти и енергетиката. Пренасянето на заразата от банковия сектор отвъд Атлантика доведе до притеснения за някои европейски банки (Deutsche Bank) и до принудителното придобиване от страна на UBS на нейния закъсал колега, Credit Suisse. В крайна сметка обаче финансовият сектор на еврозоната излезе с положителна доходност за тримесечието, като проблемите на Credit Suisse до голяма степен се смятаха за овладени. Секторът на недвижимите имоти също отбеляза големи спадове поради опасения за по-високи разходи за финансиране и по-слаби нива на заетост. Въпреки това икономическата активност изненадващо се повиши през тримесечието благодарение на спадащите цени на енергията и устойчивостта на сектора на услугите - индексът на мениджърите по поръчките в Еврозоната се повиши за пети пореден месец. В такива условия, ЕЦБ повиши лихвените нива с 50 базисни пункта (0,5%) през февруари и март. Инфлацията в Еврозоната се понижи до едногодишно дъно през март, тъй като потребителските цени се понижиха от 8,5% през февруари. Въпреки това базисната инфлация (изключваща разходите за храна и енергия) леко се повиши до 5,7%. ЕЦБ актуализира макроикономическите си прогнози (за по-висок растеж и по-ниска инфлация през тази година) и заяви, че всяко бъдещо повишение на лихвените проценти ще бъде "зависимо от данните". Така, през първата четвърт на година европейските държавни облигации постигнаха доходност от 2,5%.
Март не беше добър месец за българските акции. За разлика от положителната възвръщаемост на развитите пазари, българските капиталови индекси загубиха около 2-3%: водещият SOFIX спадна с 2,9% за месеца, а широкият BG BX40 - с 1,9%. През март беше извършено ребалансиране на SOFIX, който прие четири нови члена, сред които бяха и акциите на самата Българска фондова борса АД. Най-добре представилата се през март сред местните компании бе компанията за недвижими имоти Адванс Терафонд АДСИЦ, чиято цена на акциите се повиши с над 6,4%, а най-зле се представи застрахователната компания Еврохолд България АД, чиято цена на акциите спадна с 16,9%.