#МаркетинговоСъобщение

Декември бе разочароващ завършек на една бурна година. Касапницата на фондовите пазари беше повсеместна, тъй като инвеститорите нямаше къде да се скрият - нито един клас активи не представляваше сигурно убежище в една изключително рядка година, в която облигациите падаха заедно с акциите., Глобалните акции завършиха 2022 г. с месечен спад от 3,7% и приключиха годината със спад от над 18%, което е най-лошият резултат от 2008 г. насам. Азиатските акции бяха подкрепени от разхлабването на политиката на нулеви котировки от страна на Китай, докато американските и европейските акции загубиха позиции. Доходността на държавните облигации в края на годината се оказа по-висока (което означава, че цените им са се понижили). Това отразяваше разочарованието на инвеститорите от това, че основните централни банки отново потвърдиха плановете си да продължат със затягането на паричната политика, дори когато инфлацията показа признаци на успокояване. 
През последния месец на годината доходността от акциите в САЩ беше отрицателна, тъй като през декември продължиха да доминират страховете, които определяха мрачните нагласи на инвеститорите през по-голямата част от 2022 г.: необузданата инфлация, повишаването на лихвените проценти, войната в Украйна и забавянето на корпоративните печалби. Щатският долар продължи отслабването си, което задълбочи месечната загуба за американските инвеститори. Така, след като през предходните три години отбелязаха печалби, основните американски борсови индекси приключиха годината с най-лошото си годишно представяне от финансовата криза през 2008 г. насам. Широкият индекс S&P500 спадна с близо 20% през 2022 г., а технологичният NASDAQ загуби една трета от стойността си със спад от 33% за годината. Индексът на сините чипове Dow Jones завърши с около 9% по-ниско. На секторно ниво се наблюдаваха огромни разлики в представянето на акциите. Енергийният сектор беше най-добре представилият се сектор през годината с обща възвръщаемост от над 65%, следван от комуналните услуги (2%) и потребителските стоки (-1%). Най-слабо се представиха телекомуникациите, където спадът беше 40%, следвани от потребителските услуги (-37%) и информационните технологии (-28%). Инфлацията показа признаци на намаляване през декември, но на ниво 7,1% на годишна база, остана доста над целта на централната банка, а това кара Федералния резерв (Фед) на САЩ да запази агресивната си позиция. Очаква се лихвеният процент да продължи да се повишава през 2023 г., което засилва общата несигурност относно продължителността и тежестта на започналото през 2022 г. икономическо забавяне. Годината беше особено тежка за инвеститорите в облигации; американският бенчмарк с фиксирана доходност от инвестиционен клас, индексът Bloomberg U.S. Aggregate Bond Index, завърши с 13% спад! Доходността на 10-годишните държавни облигации на САЩ завърши на ниво от 3,88%, а на 2-годишните - на ниво от 4,42%. Обърнатата крива на доходността, слабите потребителски разходи и слабите производствени поръчки - всички сочат към продължаваща рецесия през 2023 г., като пазарът на облигации очаква, че Фед ще смекчи тона си. Всъщност последното за годината повишение на лихвените проценти от страна на Фед беше с 50 базисни точки (б.т.) след четири последователни стъпки на затягане със 75 б.т., като годината приключи с лихвен процент по федералните фондове на равнище 4,5%.
Еврозоната се сблъска с най-трудната година за инфлацията в своята история, макар че се появиха признаци, че инфлацията може би е достигнала своя връх през октомври, подпомогната от спада на цените на енергията в условията на засега необичайно мека зима. Въпреки това Европейската централна банка (ЕЦБ) продължи да затяга условията по паричната политика - през декември лихвените проценти се повишиха с 50 б.т., което е по-бавен темп в сравнение с предишните повишения със 75 б.т. - запазвайки войнственото си послание и давайки индикации за бъдещи повишения на лихвените проценти. Макар че еврозоната продължава да е в рецесия, през декември се появи оптимизъм, че тя няма да е толкова дълбока, колкото бяха първоначалните опасения. Така, акциите в Еврозоната отбелязаха силно нарастване през последното тримесечие на годината, изпреварвайки останалите региони. Печалбите дойдоха от няколко сектора, особено от енергийния и финансовия. По-дефанзивните части на пазара, като например потребителските стоки от първа необходимост, изостанаха от ръста на по-широкия пазар.
През последния месец на годината, Българската фондова борса отново показа стабилизиращата си функция в един глобално диверсифициран портфейл. За разлика от големите месечни спадове по развитите пазари, българските индекси завършиха близо до нулата. Сред местните компании най-добре се представи търговската банка Първа Инвестиционна Банка АД, чиято цена нарасна с над 13% за последния месец, а най-лошо – компанията за инвестиции в недвижими имоти ФеърПлей Пропъртис АДСИЦ, чиято цена на акциите спадна с почти 22%. Резултатите за годината също демонстрират устойчивостта на родния финансов пазар – всички български индекси завършиха годината или в положителна територия (BG REIT +12%!) или с едноцифрени загуби (SOFIX с 5,4%, а широкият BG40 – 3%). Въпреки липсата на значителен спад, българските акции изглеждат евтини в исторически план, като SOFIX се търгува на съотношение цена-печалба (P/E) от 5,4, което е близо 50% по-ниско от средната му стойност за последните пет години, и значително по-евтино от това на развитите пазари.