Април беше най-драматичният месец за световните акции през 2025 г. досега. Индексът MSCI All-Country World Equity завърши месеца със скромен ръст от 0,8% (в USD), но това не отразява бурното развитие, през което премина – в един момент индексът беше потънал с почти 13% от края на март, за да се възстанови почти напълно до края на април. Причината за цялата тази епохална волатилност беше търговската "ядрена бомба", която Доналд Тръмп хвърли в началото на месеца, обявявайки на 2 април свирепи мита за всички държави, с които САЩ търгуват. „Реципрочните“ мита, наложени на множество държави, бяха по-широкообхватни и по-жестоки, отколкото очакваха повечето анализатори, като варираха в диапазона от 10% универсална минимална ставка върху всички вносни стоки до 145% върху повечето китайски стоки (или дори до 3521% върху вноса на слънчеви панели от Камбоджа). Американският президент го нарече "Ден на освобождението", или денят, в който администрацията му твърди, че освобождава американската индустрия от нелоялните търговски практики на останалия свят – но изглежда, че той най-вече „освободи“ инвеститорите от доста печалби на фондовия пазар. Пазарната волатилност се изстреля нагоре, тъй като несигурността за евентуалното въздействие на новите драконовски американски мита върху бъдещата инфлация (повишавайки я) и икономическия растеж (потискайки го) достигна своя връх – и американските акции понесоха силен удар. За два дни в началото на април S&P500 изгуби над 9%, а VIX (измерител на пазарната волатилност) скочи до 60 пункта – най-високото ниво от Ковид-19 пандемията досега. Златото достигна нов исторически връх, тъй като инвеститорите потърсиха убежище от инфлационните си страхове и общата несигурност. Щатският долар продължи да отслабва: спрямо кошница от валути той се понижи с 4% за месеца и вече е с над 8% по-слаб от началото на годината, което влоши представянето на американските акции за инвеститорите извън САЩ. Всъщност международните акции продължиха да се представят по-добре от американските и това помогна да се компенсира спадът на американските акции в портфейлите с глобална диверсификация. Акциите на развитите пазари се представиха най-добре през месеца благодарение на все по-стимулиращите политики в Европа, включително по-големи фискални разходи за превъоръжаване, и намаляването на лихвения процент на Европейската централна банка (ЕЦБ). Правителството на Китай също обяви допълнителни стимули, но търговското напрежение със САЩ натежа върху доходността от акциите. През първите четири месеца на годината международните акции с голяма пазарна капитализация на развитите пазари надминаха по доходност акциите на големи компании от САЩ с разлика от над 15%, което не се е случвало от 1993 г. Всички сектори потънаха в червено. Не е изненадващо, че по-цикличните инвестиционни стратегии, както и тези акции, които се справиха много добре през последните години, като облачни технологии и изкуствен интелект, полупроводници и чипове, пострадаха най-много. Изненадващо, някои обикновено по-дефанзивни сектори (като Здравеопазването, например) също понесоха солидни удари. Най-лошо представилият се сектор беше Енергийният, тъй като цените на петрола спаднаха с 16% (в USD) през месеца на фона на нарастващите опасения от рецесия и решението на членовете на ОПЕК да не ограничават доставките. В крайна сметка пазарните сътресения намаляха по-късно през месеца, тъй като администрацията на САЩ смекчи тона и оттегли много от заплахите за мита – обявявайки 90-дневна пауза за преговори. Акциите бързо поскъпнаха и до края на април възстановиха голяма част от загубите си за месеца. Пазарите с фиксиран доход завършиха месеца без съществени промени, но всъщност преминаха също през значителна вътрешномесечна волатилност. Доходността на 10-годишните ДЦК на САЩ се колебаеше между 4% и 4,6%, преди да завърши месеца там, където го започна. По-силните йена и евро спрямо щатския долар също спомогнаха за положителния ръст на глобалните индекси на облигации (в USD). Нарастващите очаквания за потенциално по-ниски лихвени проценти в бъдеще оказаха подкрепа на европейските ДЦК през месеца и тяхната доходност като цяло се понижи (доходността и цените на облигациите се движат в противоположни посоки). През изминалата година обаче лихвите като цяло вървяха надолу, тъй като растежът се забавяше, а централните банки разхлабваха политиките си, което доведе до солидна възвращаемост от облигациите през последните 12 месеца.
Американските акции като цяло се понижиха през април, представяйки се по-лошо от повечето други региони. От основните американски индекси водещият S&P500 спадна с 0,8% (в USD), докато технологичният NASDAQ100 дори отбеляза известен ръст от 1,5%. Акциите претърпяха гигантски колебания след "Деня на освобождението" на 2 април, когато президентът Тръмп обяви мащабни и много по-големи от очакваното мита върху вносните стоки – 10% мито върху всякакъв внос в САЩ и по-високи "реципрочни" мита за държавите, с които САЩ имат голям търговски дефицит. Пазарната реакция беше брутална, като акциите преживяха второто най-рязко разпродаване в историята си (по-лоша бе само пандемията от Ковид-19). Някои от най-потърпевшите бяха предишните лидери, "Великолепната седморка" и акциите, свързани с изкуствения интелект. Индексът NASDAQ навлезе в мечи пазар (спад от над 20 %), докато по-широкият S&P500 едва го избегна, потъвайки с 19 % от върха си през февруари до дъното през април. По-късно новите мита бяха спрени за 90 дни и това помогна на акциите да се възстановят. Американските акции завършиха месеца след 3 последователни положителни седмици, което ги доведе до нивата, от които започнаха месеца. Секторите Енергетика и Здравеопазване бяха най-забележимите изоставащи, докато Технологиите бяха сред най-печелившите. Акциите с малка пазарна капитализация в САЩ отново бяха най-зле представящите се – те са се понижили с близо 12% за годината, докато акциите с голяма пазарна капитализация в САЩ са загубили само около 5% към края на април. На макроикономическия фронт инвеститорите трябваше да осмислят някои смесени данни: през първото тримесечие БВП се сви на годишна база (-0,3%), но икономиката на САЩ демонстрира завидна сила и инерция – устойчив пазар на труда с ниско равнище на безработица и ръст на печалбите, който изненада в посока нагоре. Инфлацията (измерена чрез индекса на потребителските цени, ИПЦ) спадна до 2,4% през март (от 2,8%). Търговският дефицит набъбна, тъй като компаниите побързаха да натрупат запаси от чужди стоки преди влизането в сила на митата. Все пак можеше да се усети забавяне в икономиката – през първото тримесечие правителствените разходи са намалели, а композитният индекс на мениджърите по поръчките (PMI) спадна до 51,2, като спадът се дължеше на сектора на услугите, който достигна 51,4; индексът в промишлеността леко се повиши до 50,7 (всяко ниво под 50 означава свиване). Освен това бизнес очакванията и потребителските нагласи спаднаха драстично до нива, наблюдавани за последен път по време на глобалната пандемия през 2020 г. Подобен спад на доверието е лош знак, тъй като възпира инвестициите и разходите, увеличавайки риска от рецесия в САЩ в близко бъдеще. Пазарите на облигации също претърпяха значителни сътресения след обявяването на митата в "Деня на освобождението", но като цяло останаха слабо променени. Кривата на доходност на американските ДЦК стана по-стръмна, като доходността спадна при по-кратките матуритети (поради опасенията от потиснат икономически растеж), но се повиши в по-дългия край на кривата (поради опасенията от по-висока бъдеща инфлация). Доходността на 10-годишните щатски ДЦК достигна връх от 4,6% в средата на април, а в края на месеца се понижи до 4,2%. Въпреки вероятността от ускоряване на инфлацията през следващите няколко месеца, кредитните пазари оценяват между едно и четири понижения на лихвите до края на годината, приемайки, че забавящата се икономика ще натежи повече при решението на Фед.
Април бе леко положителен за европейските акции, въпреки значителната нестабилност, предизвикана от агресивните мита на Тръмп. Европейският съюз реши да се въздържи от налагане на ответни мита в опит да създаде благоприятни условия за преговори с администрацията на САЩ. Това решение, съчетано с положителното развитие в Германия, където беше сформирано ново правителство, донесе известно облекчение, но като цяло европейският капиталов пазар все пак отстъпи през месеца. Общоевропейският индекс STOXX Europe600 завърши април с понижение от 1,2%, но много континентални фондови борси отбелязаха печалби: например, германският DAX приключи с ръст от 1,5 %. Както и в САЩ, Енергетиката беше най-слабият сектор, докато дефанзивните стратегии, като Защитното потребление (стоки от първа необходимост) и Комуналните услуги, се представиха най-добре. През първото тримесечие на 2025 г. БВП на Еврозоната нарасна с 0,4% спрямо последното тримесечие на 2024 г. и с 1,2% на годишна база. Европейската централна банка (ЕЦБ), опасявайки се, че търговската война ще навреди на икономическия растеж на валутния блок, отново понижи лихвите през април с 0,25%, с което лихвеният процент по депозитите достигна 2,25%. Композитния PMI индекс на еврозоната се понижи до 50,1 пункта през април, което се дължеше на спад в сектора на услугите (49,7), докато PMI индексът в промишлеността остана почти без промяна на ниво 48,7, въпреки че администрацията на Тръмп въведе 10% мито (и 25% за европейските автомобили) в началото на месеца. Производственият PMI намери подкрепа в по-ниските цени на енергията и очакванията за фискални стимули, които донякъде компенсираха неприятностите, свързани с външната търговия. Подобно на САЩ, индексът на потребителското доверие в еврозоната също се влоши, потвърждавайки, че търговската война и тлеещият конфликт в Украйна натежават върху икономическите нагласи. Индексите на мениджърите по поръчките в Обединеното кралство също показаха влошаване – композитният индекс премина на територията на свиването (48,2), заради търговската несигурност. Британският борсов индекс FTSE100 се понижи през април с -1% (в GBP), но по-фокусираният върху вътрешните пазари индекс FTSE250 се представи по-добре от по-концентрирания върху международните пазари индекс с голяма капитализация FTSE100. В Европа през април доходността се понижи на всички пазари на държавни облигации в еврозоната и на британските гилтове. Нарастващата увереност за бъдещи по-ниски лихвени проценти оказа подкрепа на европейския държавен дълг през месеца, потвърдена отново от понижението на лихвените проценти от ЕЦБ. В Обединеното кралство доходността на ДЦК беше много колеблива през април, но в крайна сметка завърши месеца с понижение. Макар че през април Английската централна банка нямаше заседание, пазарните очаквания за понижение през май се увеличиха, тъй като инфлацията през март обнадеждаващо намаля (до 2,6% от 2,8%), а данните за икономическата активност показаха влошаване. Като цяло кредитните спредове се колебаеха в зависимост от рисковите нагласи през април, като бяха разпродадени рязко покрай съобщенията за митата в „Деня на освобождението“, за да свият отново по-късно. Облигациите с по-високо качество (инвестиционен клас) продължават да демонстрират устойчивост пред рисковете от рецесия и се представиха по-добре от високодоходните облигации.
Април донесе разочарование за инвеститорите на Българската фондова борса. Сред изключително волатилна международна търговия, индексите на родната борса завършиха месеца със спад средно около 2%. През месеца се проведе второто издание на Investor Day. Това е една инициатива на БФБ, която събира на едно място всички участници на капиталовия пазар – утвърдени компании-емитенти на БФБ, финансови анализатори, български и чуждестранни инвеститори, банки, управляващи дружества и инвестиционни посредници. Целта е да се предостави платформа за обсъждане на пазарните тенденции, икономическите перспективи и възможностите за финансиранe на растежа на българските компании. През месеца бе осъществено и едно първично публично предлагане – на компанията за недвижими имоти Тиз Инвест АД, която успешно набра над 13.7 млн. лв. От компаниите–„сини чипове“ на родната борса, за месеца най-добро представяне постигна производителят на чисти храни Смарт Органик АД, който записа ръст от почти 8%, а сред тези с най-лошо бе технологичната Шелли Груп АД, чиято цена на акцията спадна с 13%.
Източник: Bloomberg, БФБ