С понижаването на лихвените проценти по депозитите и ръста на капиталовите пазари все повече хора поглеждат към алтернативите, които предлагат взаимните фондове. За това свидетелства статистиката, според която активите на българските фондове надхвърлиха 1 млрд. лв. Портфолио мениджърът на "ОББ Асет мениджмънт" Бончо Иванов прогнозира, че тенденцията към растеж на фондовата индустрия ще се запази, още повече че България изостава от останалия свят в начина, по който хората със спестявания управляват парите си.

Възстановяват ли се от кризата фондовете, които управлявате?

Като вземем предвид много добрите резултати на управляваните от нас фондове през последните тримесечия и добавя растящия новопривлечен ресурс, смея да твърдя, че наблюдаваме едно добро, поетапно възстановяване. Това от своя страна ни позволява да наблюдаваме резултатите на нашата усърдна работа, като към края на първото тримесечие на 2014 г. ОББ АМ вече заема трета позиция по активи сред дружествата, регистрирани и работещи в България. Ръстът на активите ни през последната година е над 113%, като към края на март общата сума под управление на взаимните ни фонове е над 53 млн. лева. Балансираният ни фонд е на първо място по доходност сред 29 регистрирани в страната фонда със същия рисков профил - с около 28% за година назад. Също така високорисковият ОББ премиум акции реализира 45.2% доходност през последните 12 месеца и е в челото на съответната класация, а фондовете ни в облигации и секторните ни фондове също се представят много добре.

На какво се дължи това?

Едната страна на монетата е субективно свършеното от нас като екип. Вече споменахме добрата инвестиционна стратегия и постигнатите сравнително стабилни и задоволителни доходности за инвеститорите ни. Факт е, че в много развити страни хората се допитват до персонални финансови планьори, които да насочват финансите им. В България тази дейност най-често се извършва от служител в банковия клон, а това ни дава възможност да бъдем близко до инвеститорите. Оттук за нас няма нищо по-важно от това да предаваме и инвестираме в знания на всяко ниво, когато всичко изглежда замръзнало в очите на всички останали. Именно хората правят разликата в една успешна компания.

Другата страна на монетата са обективни за сектора причини. През последните години сме свидетели на разхлабена монетарна политика в целия свят, а това очаквано доведе до сваляне на лихвените нива по депозитите и в България. При такава обстановка нормално е да виждаме търсещи алтернативи за своите пари инвеститори и спестители, които да приемат съответния по-висок риск и липса на комфорта от гарантираната защита на депозита. Това води до другото необходимо условие за развитието в този сектор - оценката на фондовата алтернатива. Това се случва, когато хората се интересуват или им е бил предизвикан интересът от наша страна достатъчно добре, нямат закостеняло мислене, знаят, че със стандартните продукти трудно може да се покрие в дългосрочен аспект инфлацията, мислят за финансите си и имат определени финансови цели, които могат да се постигнат дори и със систематичен план на малки вноски за дълъг период от време.

Каква част от депозантите ви се преливат към фондове, които предлагате?

Трудно е да се съберат такива данни, но е нормално фондовете, които са свързани с банково-финансови групи, да реализират по-голям растеж. Към края на март 2014 г. над 67% от активите на фондовете, регистрирани в България, се държат в топ 5 от управляващите дружества, от които само едно не е банкова структура и е с общ дял от около 6%. Беше нормално и очаквано в сектора да има консолидация на пазарните дялове и тя постепенно се случва. Причината е, че благодарение на клоновата мрежа банките имат достъп до голяма клиентска база в цялата страна. Тук говорим за синергия и взаимна полза, защото фондовете дават допълнителен тласък за удовлетворяване на клиентски сегмент, който стандартните продукти не успяват да покрият. Често се случва наши клиенти да вложат цялата или определена част от спестяванията си във взаимни фондове. Има и случаи, при които тази сума се разпределя в палитра от фондове с идеята, че клиентът запазва консервативния си статус, но внася част в някой рисков или секторен фонд.

По-високата доходност от тази по депозита ли е това, което кара клиентите да поемат по-високия риск?

Трудно може да има еднозначен отговор на този въпрос, защото клиентите са както пръстите на ръката. Няма еднакви, въпреки че всички са пръсти. Генерално казано има хора, които предприемат крачката да търсят алтернатива, защото е осъзнато и обосновано решение и няма нищо общо с лихвения процент по депозитите. Други търсят инвестициите във фондове с идеята да запазят възможността си за добра доходност, като приемат да поемат още малко допълнителен риск. Естествено има и група, които се водят изцяло от възможността за реализиране на много висока доходност, но са информирани за потенциалните рискове за всеки тип фондове.

Има както физически, така и юридически лица, които са привлечени и от характеристиките на продукта като бързата ликвидност на инвестицията при необходимост, данъчни съображения и пр. Като цяло това е комплексно решение и очакваната доходност има сериозна тежест при него.

На това, че са инвестирали предимно на местния пазар, ли се дължи високата доходност при повечето фондове?

Основната цел на мениджърския ни екип е да постигаме стабилност на резултатите в унисон с поетите ангажименти в проспектите на нашите фондове и плануваните инвестиционни стратегии. Предоставили сме добър избор на нуждите на нишите клиенти, като част от фондовете ни са глобално ориентирани в съответни сектори, които попадат в така наречените антициклични сектори – здравеопазване и компании, обхващащи всичко - от земята до трапезата (хранително-вкусова промишленост, чисти собственици на земеделска земя и аграрни компании).

Българският пазар, колкото и малък да е, предлага добре познати от нас емитенти, които са скрити шампиони с добър бизнес модел, сериозен експортен потенциал, истински публичен облик и дивидентни политики. Ако добавим дългото подценяване на тези компании през последните години, бе нормално частта на портфейлите ни в добре подбрани от нас български емитенти да се представи много добре при възстановяването на нашия пазар. Българският пазар е част от инвестициите на фондовете, като при някои от тях е по-преимуществено от други, но за нас той е и част от глобалната кошница, на която можем и оперираме.  

Колко често преструктурирате портфейли?

Преструктурирането е непрекъсваем процес, като в определени моменти е необходимо повече работа, което е нормално в днешния динамичен свят. В определен етап очаквано достигаме до момент, когато дадени позиции са надценени от пазара според оценките ни, което автоматично означава, че тегловата експозиция към тях трябва да бъде редуцирана и средствата да се насочат в друга посока, където има подценени активи. Търговията е непрестанна, но както казах, е селектирана.

Къде е България на световната карта на фондовата индустрия?

Ако се включат активите на фондовете, които не са регистрирани в България, инвестициите във фондове минават 1 млрд. лева и са около 1% от БВП, което ни нарежда на последните места в Европа. Например в Полша този показател е около 5.2% към края на 2012г., а медианата на наблюдаваните от нас страни в ЦИЕ заедно с Турция е от порядъка на 3-4%, което е в пъти повече спрямо нашата страна. Общите инвестиции в целия свят спрямо глобалния БВП са около 40% през последните години, тези на страните в Западна Европа и Скандинавието - около 50%, а в САЩ този показател е около 80%. Нещо повече - около 45-50% от американските семейства спестяват във взаимни фондове. Всеки сам може да си направи заключението колко сериозно е общото глобално проникване на тази индустрия в алтернативите, които имат спестителите и инвеститорите.

* Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на акции.