Краят на миналата седмица съвпадна с края на месеца (и на тримесечието) и донесе още болка на инвеститорите. Глобалните рискови активи бяха смачкани от сътресенията на финансовите пазари в Обединеното кралство и признаците, че Федералният резерв все още има да извърви известен път в усилията си за ограничаване на инфлацията. Така основните американски борсови индекси спаднаха с близо 3%, което е шестият им спад за последните седем седмици. През седмицата индустриалният индекс Dow Jones се присъедини към S&P500 и NASDAQ, навлизайки в територията на мечи пазар, тъй като спадна с повече от 20% спрямо последния си връх.  Широкият индекс S&P 500 проби под най-ниското си ниво за годината и се върна на стойности от преди две години, когато върлуваше COVID-19 кризата. В по-далечна перспектива, изминалата седмица също не изглеждаше по-добре: основните индекси в САЩ изпратиха трето поредно тримесечие на загуба (за първи път от 2009 г. насам), а месечните им загуби бяха от порядъка на 9-10%, увеличавайки размера на спада спрямо предходния месец. Инструментите с фиксиран доход (облигациите) също имаха необичайно волатилна седмица, в която доходността на 10-годишните съкровищни облигации на САЩ за кратко надхвърли 4% за първи път от последните 14 години. (Цените на облигациите и доходността се движат в противоположни посоки.)
Отделно, излезлите данни за инфлацията, измерена чрез любимият ценови индекс на ФЕД на разходите за лично потребление, не показва нарастване повече от очакваното. Като се изключат волатилните храни и енергия, потребителските цени през август са се повишили с 4,9% спрямо година по-рано, при 4,7% през предходния месец. В Европа положението не е по-розово. Повишаването на енергийните разходи доведе до нов скок на европейската инфлация, като Еврозоната отчете, че основният показател за инфлацията е нараснал с 10,0% на годишна база през септември спрямо 9,1% през предходния месец. Германия отчете дори още по-стръмно увеличение, като инфлацията в страната се е покачила до 10,9% от 8,8% месец по-рано. Намаляват и перспективите за някакво облекчение, следа като във вторник тръбопроводът "Северен поток", по който се транспортира руски газ за Европа, отчете "безпрецедентна" повреда, а ръководството заяви, че е невъзможно да се предвиди кога ще възобнови работата.
Най-големите движения на капиталовия пазар настъпиха в сряда, след като новото правителство на Обединеното Кралство обяви план за огромно намаляване на данъците и увеличаване на правителствените разходи. Инвеститорите бяха разтревожени от  размера на дълга, който ще трябва да се издаде, за да плати за данъчните намаления – най-големият от половин век насам. Това допълнително отслаби британската валута, която падна до най-ниското си ниво спрямо долара някога в историята си. Цената на британския държавен дълг веднага се повиши; доходността на десетгодишните ДЦК нарасна до 4,3%, което е ръст с 1% за последната една седмица! Банките на острова изтеглиха стотици ипотечни продукти от пазара заради бъдещата несигурност. Като посочи "съществен риск" за финансовата стабилност на Великобритания, Английската централна банка изненадващо се намеси, като се опита да стабилизира кредитните пазари, стартирайки програма за изкупуване на облигации „в какъвто мащаб е необходимо, за да възстанови нормалните пазарни условия".
Така на фона на разочароващи корпоративни резултати и опасения от рецесия, европейските акции също паднаха. В местна валута паневропейският индекс STOXX600 приключи седмицата с 0,65% по-ниско, а някои национални пазари загубиха близо 2% (Германия, Италия, Великобритания). Основно събитие на стария континент бе първичното публично предлагане на производителя на спортни автомобили Porsche AG, която бе отделена от комапанията-майка Volkswagen AG. Листването на борсата оценява  Porsche на около 75 млрд. евро, което го превръща в най-голямото първично публично предлагане в Европа от десетилетие насам въпреки трудните пазарни условия.
За поредна седмица, българският фондов пазар завърши със значително по-малък спад, в сравнение с големите сривове по международните борси. Основните български пазарни индекси затвориха седмицата със загуби ограничени до половин процент. Сред родните компании най-добре се представи холдингът Еврохолд България АД, чиято цена се покачи със 7% за седмицата, а най-лошо –  търговската банка Централна кооперативна банка АД, чиято цена на акцията спадна с над 11,5%. Още...