През изминалата седмица глобалните акции завършиха нагоре, въпреки повишенията на лихвите от редица важни централни банки по света (САЩ, Великобритания, Швейцария, Норвегия). Седмицата мина под знака на новини за банкови проблеми, като инвеститорите се чудеха доколко надълбоко и нашироко може да се е разпространила евентуалната „зараза“ в банковата индустрия в Европа и Америка. В крайна сметка, след няколко позитивни новини и предприети действия за стабилизиране на ситуацията, банковите акции възстановиха отчасти загубените позиции и завършиха седмицата нараствайки. Глобално, доходностите по ДЦК бяха волатилни през седмицата, нараствайки по средата на седмицата повлияни от новините в САЩ, че се обсъжда евентуално повишаване на тавана на гарантираните влогове в банките над настоящия от $250 хил.
Несъмнено, най-важната седмична новина зад океана бе решението на Федералния резерв на САЩ (Фед) да увеличи основния лихвен процент по фондовете си с четвърт процентен пункт (25 базисни точки) до 5%. Всяко отклонение от тази стойност щеше да бъде изненада, и макар решението да беше до голяма степен очаквано, пазарът реагира с 1,5% спад за деня. Не помогна и уверението на председателя на Фед, Джером Пауъл, че се вижда край на цикъла на лихвени увеличения. В крайна сметка всички големи американски индекси завършиха седмицата с ръст от между 1% и 2%, въпреки деветото повишение на лихвите от Фед за последната една година.  Като цяло, пазарите бяха несигурни и бързо се лашкаха между печалби и загуби, движени от нервни инвеститори. Притеснени от поредицата негативни новини, банките намаляват кредитирането, което може да ограничи размера на наличен капитал за финансиране. Това от своя страна изглежда ще свърши останалата част от работата на Фед вместо тях, като забави икономическия растеж и инфлацията, но намали риска от по-нататъшно повишаване на лихвените проценти. Потвърждение за задаваща се рецесия може да е и новината, че през февруари цените на жилищата в САЩ отбелязаха първия си годишен спад от 11 години насам.
В подобна среда, доходността на държавните облигации на САЩ се понижи за трета поредна седмица до ново седеммесечно дъно (цените и доходността на облигациите се движат в противоположна посока). Доходността на 10-годишните съкровищни облигации се понижи до 3,38% в петък, продължавайки да държи кривата на доходностите обърната (обичайно, предвестник на рецесия). Доходността на 2-годишните ДЦК беше около 3,77% в петък, след стремглав спад от ниво 5,07% преди три седмици.
Акциите в Европа се повишиха, въпреки слабостта на банковите акции. В местна валута паневропейският индекс STOXX Europe 600 завърши с почти 0,9% по-нагоре. Основните борсови индекси по континента също отбелязаха растеж от по и над 1%. Събитие бе, че акциите на Deutsche Bank поевтиняха силно в петък, тъй като германският кредитор стана последната банка, която пострада от страха на инвеститорите за състоянието на световната финансова система след принудителното поглъщане на Credit Suisse и затварянето на няколко американски банки през последните седмици. Подобно на САЩ, през последната седмица централните банки на Великобритания, Швейцария и Норвегия повишиха лихвените проценти. Повишението в Обединеното кралство дойде, след като данни за инфлацията показаха, че тя неочаквано е скочила до 10,4% на годишна база през февруари, което накара Английската ЦБ да повиши основния си лихвен процент за 11-ти пореден път.
За разлика от международните пазари, българската фондова борса завърши седмицата надолу, потисната от опасенията и несигурността сред инвеститорите в Европа за разклатената банкова система. Родните индекси останаха на червено, като загубите бяха в рамките на процент. За седмицата, сред местните компании най-добре се представи технологичната компания Сирма Груп Холдинг АД, чиято цена се покачи с  5%, а най-лошо – отново финансовият и застрахователен холдинг Еврохолд България АД, чиято цена на акцията спадна с почти 15%. Научете повече тук...