Миналата седмица поднови опасенията на инвеститорите от ултра-агресивна парична политика на централните банки и това доведе до рязка разпродажба на рисковите активи (акциите) повсеместно – глобалният индекс MSCI World спадна с 4,2%. В най-големия финансов пазар на света - САЩ, борсите на ценни книжа бяха разтърсени от данните за инфлацията, които сочат към поредното голямо повишение на лихвените проценти от страна на Федералния резерв. Широкият индекс S&P500 спадна с 4,3%, индустриалният Dow Jones - с 3,9% (всички 30 акции, съставляващи Dow, спаднаха), а технологичният NASDAQ - с 5,2%. През седмицата бяха отбелязани най-големите еднодневни спадове на индексите от две години насам – от времето на паническите разпродажби в първите дни на COVID-пандемията през 2020г. От акциите, най-лошо се представиха растежните компании (т.е. предимно технологичните). Секторите на комуникационните услуги и информационните технологии поведоха спадовете в рамките на S&P500, като компанията майка на Google - Alphabet, и компанията майка на Facebook, Meta Platforms, потънаха до нови 52-седмични дъна. С влошаване на очакванията за икономиката, особено слабо се представиха и типично цикличните сектори на промишлеността и суровините и материалите.
Предвид задаващото се поредно повишаване на лихвените проценти от ФЕД, публикуваният индекс на потребителските цени показа, че инфлацията не се успокоява, въпреки че годишният й темп през август намалява до 8,3% от 8,5% през предходния месец. Като се изключат волатилните цени на храните и горивата, базисната инфлация рязко скача (повече от очакваните 5,9%) до 6,3%. Данните показват, че сметките на домакинствата за електроенергия са се увеличили с 15,8% на годишна база (което е най-големият скок за последните 40 години), а за природен газ - с 33%! Това повишава вероятността ФЕД да вдигне основните си лихвени проценти с три-четвърти от процента (или може би дори с цял 1%!) на предстоящото си заседание в сряда. Предишните два месеца ФЕД одобри повишение с 0,75% – най-голямото от 1994 г. насам, с което референтната лихва достигна сегашния си диапазон от 2,25% до 2,50%. Напрежението се отрази и на пазара на инструментите с фиксирана доходност. Доходността на 10-годишните американски ДЦК се повиши за седма поредна седмица, като в петък достигна около 3,45% (спрямо 2,64% в края на юли). Кривата на доходността остава с обратен наклон, тъй като доходността на 2-годишните ДЦК се повиши до около 3,9% и е на най-високото си равнище от 2007 г. насам. Обърнатата крива на доходността се смята за предвестник на икономическа рецесия.
Същевременно в Европа акциите също се понижиха значително на фона на задълбочаващо се икономическо забавяне. В местна валута паневропейският индекс STOXX600 завърши с 2,9% по-ниско. Редица национални индекси също затвориха в дълбоко „червена“ територия. Дори и британският индекс FTSE100 приключи седмицата с понижение от 1,55%, въпреки по-добрата от очакваното инфлация в Обединеното кралство.
На фона на големите сривове по международните борси, българският фондов пазар завърши със завидно малък спад. Основните български пазарни индекси затвориха седмицата със загуби ограничени до половин процент, а SOFIX спадна едва с четвърт процент. Сред родните компании най-добре се представи търговската банка Централна Кооперативна Банка АД, чиято цена се покачи с над 8% за седмицата, а най-лошо –  земеделският холдинг Агрия Груп Холдинг АД-Варна, чиято цена на акцията спадна с повече от 7%. Още...