Глобалните пазари на акции като цяло отстъпиха от скорошните си печалби и приключиха миналата седмица с понижение. В САЩ по-силните от очакваното икономически данни потвърдиха необходимостта от продължаване на затягането на паричната политика и това натисна акциите. В Европа индексът STOXX 600 спадна с почти процент, като пазарът очакваше потенциални допълнителни повишения на лихвените проценти на заседанието на Европейската Централна Банка (ЕЦБ) тази седмица. В Азия индексът Hang Seng се повиши значително, тъй като правителството продължи политиката на постепенно отваряне и икономическо възстановяване.
След две седмици с положителна доходност, американските индекси отстъпиха по 3%-4% миналата седмица. Инвеститорите се притесняваха, че разнопосочните данни за инфлацията напоследък могат да поставят под въпрос очакванията на Федералния резерв (Фед) на САЩ за забавяне на темпа на повишаване на лихвените проценти. На следващото си заседание на 14 декември Фед се очаква да повиши основния си лихвен процент за седми и последен път през 2022 г. Въпреки че централната банка е решена да смачка съвкупното търсенето, за да намали инфлацията, председателят Джером Пауъл потвърди, че Фед може да започне да преминава към по-малки увеличения на лихвените проценти този месец. На всяка от последните си четири срещи Фед одобри повишения на лихвените проценти със 75 базисни пункта (0,75%), а се очаква през настоящата седмица повишението да е „само“ 50 базисни пункта. Така акциите завършиха най-лошата си седмица от септември насам - индустриалният индекс Dow Jones спадна с 2,7%, широкият S&P500 потъна с 3,3%, а технологичният Nasdaq се срина с 4%.В рамките на S&P500 най-добре се представиха типично защитните сектори на здравеопазването, основните потребителски стоки и комуналните услуги. Енергийните акции спаднаха рязко, тъй като международните цени на петрола се сринаха до най-ниското си ниво от януари – само за седмицата, американския суров петрол спадна с 11% до цена под $72 за барел. Слабостта на Alphabet, компанията майка на Google, натежа върху акциите на комуникационните услуги, а финансовите акции също се представиха слабо, тъй като няколко ръководители на големи банки изказаха негативни прогнози за икономиката.
Доходността на щатските държавни ценни книжа преживя неспокойна седмица, преди да затвори с повишение, повлияна до голяма степен от данните за по-висока от очакваната инфлация и от новините, че Китай облекчава някои от COVID ограниченията. Като цяло, кривата на доходността остана с обратен наклон и не е била толкова „стръмна“ от началото на 80-те години на миналия век. Подобна инверсия е негативен знак, защото се смята за предвестник на наближаваща рецесия.
Акциите в Европа се понижиха главно заради подновените опасения от рецесия, тъй като централните банки по континента продължават да затягат паричната си политика в опит да преборят инфлацията. В местна валута паневропейският индекс STOXX600 приключи седмицата с почти процент по-ниско.
В България акциите завършиха със смесено представяне, но без голяма промяна. Представителният индекс SOFIX приключи седмицата с лека загуба от четвърт процент, докато широкият индекс ВG40 – с лека печалба от 0,4%. Сред местните компании най-много се покачи производителят на пилешко месо и продукти Градус АД, чиято цена се покачи с 5% за седмицата, а най-малко – технологичната компания Сирма Груп Холдинг АД, чиято цена на акцията спадна с малко над 2%. Научете повече тук.