Възходът на световните акции беше прекъснат през февруари, когато американските акции се сринаха. Глобалното представяне на акциите бе засегнато толкова много, тъй като американските акции понастоящем представляват две трети от всички световни акции (65,75% към края на февруари 2025 г.) - индексът MSCI All-Country World Equity загуби 0,6% (в USD) за месеца. Другите региони на света се представиха по-добре, като европейските и китайските акции записаха доста по-добри резултати. Основната причина за спада на акциите в САЩ бяха опасенията за растежа с оглед на неортодоксалните политики на Доналд Тръмп. Президентът потвърди плановете си да наложи вносни мита на няколко големи търговски партньори в началото на март, след като по-рано ги беше отложил. Тази регулаторна несигурност, съчетана с притесненията на инвеститорите относно последиците от митата за икономическия растеж, инфлацията и потребителските разходи, натежа върху доходността. Особено тежко бяха засегнати миналогодишните звезди, акциите на Великолепната седморка (AAPL, AMZN, GOOG, MSFT, META, NVDA, TSLA), тъй като инвеститорите се притесняваха дали еуфорията около изкуствения интелект ще продължи и доколко устойчиви са печалбите на американските технологични гиганти. Ако се съди по приключилия сезон на отчетите за четвъртото тримесечие, икономиката на САЩ демонстрира силен фундамент – в сравнение със същия период година по-рано, компаниите от S&P500 отбелязаха среден ръст на печалбите от почти 18%. Въпреки че това беше значително по-добре от очакванията на анализаторите (само 12% ръст), то не разсея опасенията и нарастващата несигурност относно отражението на политиките на новата президентска администрация. Корпоративните и потребителските нагласи се влошиха, а страхове за бъдещия икономически растеж започнаха да се появяват отново. Офисът на Федералния резерв (Фед) в Атланта изненадващо прогнозира отрицателен растеж на БВП за първото тримесечие на 2025 г. Всъщност потребителското доверие спадна драстично, заради повишените опасения за риска от инфлация. Американският долар загуби позиции, като за месеца спадна с 0,7% спрямо кошница от други валути – по този начин се повиши възвръщаемостта за американските инвеститори от международни активи и от деноминирани в долари глобални индекси. Докато акциите в САЩ спаднаха, европейските акции се представиха по-добре. Изборите в най-голямата икономика в еврозоната, Германия, бяха спечелени от християндемократите, но на второ място се нареди екстремистката, анти-европейска партия "Алтернатива за Германия". Несигурността остана повишена сред продължаващите дискусии за войната в Украйна и потенциалното увеличаване на разходите за отбрана в Европа, заедно с агресивните заплахи за тарифи на Тръмп. В Обединеното кралство Английската централна банка намали лихвените проценти с 25 базисни точки до 4,5%, позовавайки се на отлабването на пазара на труда и намаляващото потребителско търсене. В Тихоокеанския регион, централната банка на Австралия също намали лихвения си процент с 25 б.т. (за първи път от 2020 г. насам), а банката на Нова Зеландия последва примера ѝ с (трето поредно) понижение на лихвения процент с 50 б.т. Акциите на развиващите се пазари бяха подпомогнати от отслабващия щатски долар - най-силно изразено беше покачването на китайските акции, където технологичните компании поскъпнаха благодарение на продължаващия ентусиазъм около компанията за изкуствен интелект DeepSeek. По отношение на заемните книжа, всички основни сектори с фиксирана доходност постигнаха положителна възвръщаемост през месеца, водени от спадащата доходност на американските облигации (цените на облигациите и доходността им се движат в противоположна посока). Инвеститорите предпочитаха американските ДЦК и те бяха секторът с най-добра доходност през февруари, като изпревариха европейските и другите ДЦК. За разлика от тях, европейските корпоративни облигации се представиха по-добре, тъй като свиването на спредовете на високодоходните облигации в Америка отразяваше несигурността около икономическото бъдеще на САЩ. В Азия и Китай, и Япония регистрираха увеличение на доходността на ДЦК – но като цяло за месеца индексът Bloomberg Global Aggregate на облигациите се покачи с 1,43% (в щатски долари). Предимството на глобално диверсифицирания балансиран портфейл бе демонстрирано през февруари от силното представяне на европейските акции, докато положителната възвръщаемост от фиксирания доход показа, че облигациите отново могат да осигурят диверсификационна защита срещу спадове на акциите.
            Положителната инерция на американските фондови пазари през януари продължи и през февруари, но след това рязко обърна посоката през последните две седмици на най-краткия месец в годината. От трите основни американски индекса най-силно бе засегнат технологичният NASDAQ, който спадна с около 4% през февруари, докато широкият S&P500 и по-тесният Dow Jones спаднаха съответно с 1,4% и 1,6% (в USD). Основните притеснения на инвеститорите дойдоха от някои по-слаби икономически данни, но най-вече от опасенията за потенциалното въздействие на търговските мита на Тръмп върху икономиката на САЩ. Пазарите показаха ясно изразено предпочитание към не-рисковите активи – акциите на компаниите от сектора на Защитното потребление (стоки от първа необходимост) оглавиха печелившите за месеца. От друга страна, секторите, които пострадаха най-много, бяха Информационните технологии, наред с Цикличното потребление и Комуникациите. Особено лош беше спадът на акциите на т.нар. великолепна седморка (Mag7) - особено на тези, подхранвани от възхода на изкуствения интелект – тъй като инвеститорите поставиха под въпрос дали са оправдани високите очаквания за печалба и скъпите оценки. Цената на акцията на NVIDIA спадна с 8,5% за един ден след като нетърпеливо очакваният отчет на производителя на чипове разкри, че компанията отново надминава очакванията на анализаторите, но това беше най-малкият размер на „надминаване“ на печалбата за последните осем тримесечия. Друг забележителен губещ от Mag7 беше Tesla, тъй като отчетът разкри намаляващи продажби в Европа – акциите се сринаха тази година (-27,5% от началото на годината), заличавайки всички печалби, които постигнаха след президентската победа на Доналд Тръмп през ноември миналата година. Данните за инфлацията разпалиха известни опасения за състоянието на потребителите в САЩ. Предпочитаният от Фед измерител на инфлацията – индексът на разходите за лично потребление (PCE) – показа, че цените са се повишили с 2,6% на годишна база (спад от 2,9%), което все още е над дългосрочната цел на Фед от 2%. В доклада бе отбелязано също, че макар личните доходи да нарастват с 0,9% през януари, разходите се свиват, което е знак, че потребителите може би стават по-предпазливи в условията на продължаваща инфлация и несигурност. Всъщност индексът на американското потребителско доверие внезапно спадна през февруари (от 105,0 до 98,3) – най-резкия месечен спад от почти четири години насам. Още по-тревожно е, че компонентът на индекса за очакванията – който измерва възгледите на потребителите за личните им доходи, бизнеса и пазара на труда – спадна под 80, което може да е показателно за предстояща рецесия. Икономиката на САЩ все още изглежда устойчива – през четвъртото тримесечие на 2024 г. тя нарасна с годишен темп от 2,3%, но може би вече се появяват някои пукнатини: докладът за заетостта показа, че през януари са добавени едва 125 000 работни места - значително под 307 000 през предходния месец и под очакванията за 170 000. Става ясно, че търговската война на Тръмп и налагането на мита дори на приятелски настроени търговски партньори започва да тревожи потребителите – той заплаши да наложи 25% мита върху всички стоки от ЕС и заяви, че митата върху канадски и мексикански стоки ще влязат в сила в началото на март (след едномесечно отлагане). Подобно на повечето изявления на този президент, не беше ясно дали заплахата му е реална или е просто тактика за водене на преговори с цел получаване на по-ниски мита за американския износ. След като нивото на несигурност се повиши до нови висоти, бележките от заседанието на Фед разкриха, че няма да има повече понижения на лихвите, докато не се види "по-нататъшен напредък по отношение на инфлацията" (Фед запази лихвите без промяна през януари). Песимизмът по отношение на икономиката можеше да се види и на пазарите с фиксиран доход. Тъй като инвеститорите ясно се насочиха към по-ниско рискови активи, щатските ДЦК генерираха положителна доходност във всички сегменти. Опасенията във връзка с някои разочароващи икономически данни накараха доходността на ДЦК на САЩ да спадне до най-ниските си нива от близо три месеца.  Доходността на 10-годишните американски ДЦК приключи февруари на равнище 4,2%, спрямо неотдавнашния връх от 4,8% в средата на януари. В края на месеца доходността на 2-годишните ДЦК достигна 3,99%, като наклонът на кривата на доходността се запази нормален (а не обратен).
             Европейските акции продължиха да се представят силно през февруари. В местна валута паневропейският индекс STOXX Europe 600 приключи месеца с 3,3% ръст, като отбеляза най-дългата си серия от седмични повишения (10 поредни) от повече от 12 години. Резултатите по континенталните фондови борси бяха разнопосочни: основните индекси в Германия, Италия и Великобритания се повишиха, докато например френският индекс CAC40 спадна. Несигурността около търговската политика на САЩ тегнеше над континента, но добрите резултати на компаниите и ръстът на акциите в отбранителната промишленост помогнаха за преодоляването ѝ. Най-добре представилият се сектор отново беше Финансовият, особено банките, които продължават да показват стабилни корпоративни печалби и възвръщаемост на собствения капитал, изпреварваща американските им аналози. Другите най-добре представили се сектори бяха Комуникациите и Промишлеността, като в последната значително скочиха акциите на компаниите от отбранителния комплекс. Преговорите и вероятността за прекратяване на огъня в Украйна се засилиха, но промяната в приоритетите на НАТО и дистанцираната реторика на Тръмп показаха, че европейските правителства ще трябва да увеличат военното производство и разходите. Подновяването на фокуса върху вътрешното производство стимулира европейските акции от отбраната, а тяхната индустриална група отбеляза 9,3% ръст през февруари (в евро). От друга страна, най-слабо представилите се в Европа през месеца бяха секторите Информационни технологии и Здравеопазване. Политиката бе основна тема през месеца, не само заради напрегнатите срещи между европейските лидери и администрацията на Тръмп, но и заради важни избори по континента. В Германия, както се очакваше, спечелиха християндемократите (ХДС), но тревожно е, че крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD) остана втора. На икономическия фронт новините бяха по-обнадеждаващи. Индексът на мениджърите по покупките (PMI) показа, че бизнес активността в Еврозоната продължава да се подобрява, макар и бавно. Съставният PMI (за производството и услугите) беше 50,2 през февруари, като остана в зоната на растежа(показание под 50 означава свиване). Картината на инфлацията беше смесена – тя се задържа стабилна в сравнение с миналия месец в Германия (над очакванията) и Италия (под очакванията). Във Франция инфлацията спадна до 0,9% (от 1,8%), което е четиригодишно дъно. Същевременно изчисленията на БВП показаха, че икономиките на Германия и Франция са се свили през последното тримесечие на миналата година (съответно с 0,2% и 0,1%). Акциите в Обединеното кралство също поскъпнаха през февруари, водени от „военните“ компании, както и от големите банки и фармацевтични компании. Английската централна банка намали лихвените проценти с 25 б.т., въпреки че инфлацията, според индекса на потребителските цени (ИПЦ) през януари скочи до 3% (от 2,5%) – което е най-високото равнище от почти една година. Други данни показаха, че Обединеното кралство едва е избегнало техническа рецесия в края на 2024 г., което развали инвестиционните нагласи, въпреки че засега страната е пощадена от американските мита. Пазарите на фиксирана доход също бяха засегнати от политическите сътресения. Европейските държавни облигации се представиха по-слабо от американските ДЦК през месеца – нарастващата увереност в прекратяването на огъня между Русия и Украйна засили надеждите за растеж, и доходността на европейските ДЦК спадна по-малко, отколкото в САЩ. Европейските корпоративни облигации се представиха по-добре (отколкото американските), като спредовете останаха непроменени, подкрепени от силните корпоративни фундаменти. Ръстът на цените на ДЦК беше отчасти ограничен и от опасенията за потенциално увеличаване на държавните дългове за покриване на разходите за отбрана. Така спредовете на държавните облигации също се промениха незначително през февруари, а италианските облигации с по-висока доходност (10-годишните - 3,5%) изпревариха германските бундове (10-годишните - 2,4%) като възвращаемост за месеца.
              Февруари донесе прилична доходност за индексите на Българската фондова борса. На фона на спадащи цени на акции по международните пазари, родните индекси успяха да запишат доволен ръст от по над 1% за месеца – единствено индексът на малки и средни предприятия BeamX се срина с повече от 7% заради големи спадове при някои от най-големите му компоненти. Представителният индекс на сините чипове, SOFIX, се повиши с 1,3% за месеца и достигна ниво 904,25 – надминавайки за първи път от 17 години (септември 2008) психологическата граница от 900 пункта. Оборотът на борсата също отбеляза подобрение, нараствайки с почти 40% на месечна база, докато броят сделки се увеличава с 14% спрямо предходния месец. Отбелязване заслужава стартирането на нова инициатива на БФБ и Централен депозитар – платформа за колективно финансиране („краудфъндинг“). Наречена SpaceCrowd, това е първата българска платформа за финансиране на старт-ъпи и бизнес идеи в начален етап. От големите имена на родната борса, за месеца най-добро представяне отново имаше  Фонд за недвижими имоти - България АДСИЦ, който записа ръст от над 6%, а сред тези с най-голяма загуба бе търговската банка Първа инвестиционна банка АД, чиято цена на акцията спадна с над 11%. 

Източник: Bloomberg, БФБ