Април прекъсна петмесечния възходящ тренд на световните акции. Индексът MSCI All-Country World Equity загуби почти 3,5% от стойността си (в щатски долари), тъй като много от развитите пазари регистрираха месечни спадове. Въпреки това индексите на акциите остават на положителна територия от началото на годината и доста (повече от 20%) над последното си дъно от есента на 2023 г. В секторно отношение акциите на компаниите за комунални услуги и енергетиката бяха водещи през месеца, докато чувствителните към лихвените проценти сектори като недвижимите имоти и информационните технологии изостанаха. Инвеститорите бяха разтревожени от „лепкавата“ инфлация в САЩ, тъй като април бе третият пореден месец на по-висока от очакваното базисна инфлация на ИПЦ (индекс на потребителските цени, изключващ цените на храните и енергията). Това попари всички надежди, че Федералният резерв (ФЕД) ще намали лихвените проценти през първата половина на 2024 г., и пазарите спаднаха. Американската икономика продължи да дава смесени сигнали, като имаше някои силни данни за заетостта и потребителските разходи, но растежът на БВП през първото тримесечие излезе по-нисък от очакваното. Данните за инфлацията в Европа, напротив, бяха по-добри от очакванията, особено в Обединеното кралство, и това породи надежди, че скоро предстои понижение на лихвените проценти (или поне по-скоро, отколкото в САЩ). В Азия китайският пазар се възстанови силно, след ужасното начало на годината, като през април нарасна със 7%, а Японската централна банка реши да запази лихвените проценти непроменени (на равнище +0,1%), изправена пред факта, че йената достигна 34-годишно дъно спрямо щатския долар; а USD продължи да набира сила спрямо световните валути. Сред суровините, петролът поевтиня през април, подпомогнат от по-големите запаси в САЩ и оптимизма за разрешаване на конфликта в Газа, докато златото чувствително поскъпна. Пазарите с фиксирана доходност също бяха повлияни от променените очаквания за по-късни и по-малки понижения на лихвените проценти от страна на централните банки – цените на глобалните облигации спаднаха средно с 2,5% през месеца (което означава, че доходността им се повиши).
         Акциите в САЩ имаха труден април, тъй като по-високата от очакваното инфлация намали надеждите за скорошно намаляване на лихвените проценти. Трите основни индекса на американските акции (S&P500, DJIA и Nasdaq) загубиха между 4% и 5% през месеца. Данните показаха, че както индексът на потребителските цени, ИПЦ, така и предпочитаният от ФЕД измерител на инфлацията, PCE – разходите за лично потребление – са се повишили през март.  Други данни показаха ускоряване на разходите за труд и нарастване на продажбите на дребно, което още стимулира инфлацията. През сезона на отчетите за първото тримесечие много компании също надминаха очакванията, макар и от ниско ниво. Същевременно, растежът на БВП през първото тримесечие беше най-слабият от почти две години насам: на ниво от 1,6% (на годишна база) той беше по-слаб от очакваните 2,2% и рязко по-нисък от 3,4% през предходното, четвърто тримесечие на 2023 г. Упоритата инфлация и силният пазар на труда означаваха, че инвеститорите основно преразгледаха очакванията си за намаляване на лихвите от страна на Фед. Понастоящем намаления през юни и юли са малко вероятни, а общият брой на очакваните намаления през 2024 г. спадна от около шест или седем намаления с четвърт-процент в началото на годината до само едно или две преди края на годината. Така, предвид чувствителността им към лихвените проценти, секторът на недвижимите имоти и акциите с малка пазарна капитализация в САЩ спаднаха най-много през април; сред акциите от S&P500 най-добре се представиха комуналните услуги.  По-високите лихвени проценти за по-дълъг период от време понижават цените на облигациите. Доходността на 2-годишните щатски ДЦК се повиши с 40 базисни точки (б.т.) до 5,0%, а на 10-годишните - до 4,7%, запазвайки наклона на кривата на доходността обратен (обратна крива на доходността се смята за предвестник на икономическа рецесия).
        Европейските акции също имаха неприятен месец април, въпреки че се представиха по-добре от американските си колеги. Общоевропейският индекс STOXX600 загуби само 1,5% от стойността си, подкрепен от акциите в Обединеното кралство, който беше най-добре представилият се развит пазар на акции през месеца. Наред със значителното подценяване, на което се продават акциите в Обединеното кралство в момента (с до 50% по-ниски съотношения цена-печалба P/E в сравнение с акциите в САЩ), за резултата през април спомогна и фактът, че британският капиталов пазар е по-тежък със сектори като финансите, здравеопазването и ресурсите (материалите), които спечелиха през месеца. На континенталните борси, които регистрираха спадове подобни на тези в САЩ, най-зле представилите се сектори включваха информационните технологии и потребителските услуги, докато енергетиката и недвижимите имоти бяха сред най-добре представилите се. Една положителна новина е, че индексът на мениджърите по поръчките (PMI) в Еврозоната достигна 11-месечен връх от 51,4 за април, значително над рецесионното ниво от 47,6 за декември (показание над 50 означава растеж; под 50 – свиване). Подобрените перспективи за растеж заедно с благоприятните данни за инфлацията в Европа спомагат да се компенсират все още високите геополитически рискове в региона (войните в Украйна и Газа). Годишната инфлация в Еврозоната остана непроменена през април на 2,4%; базисната инфлация се забави до 2,7%. В допълнение, през първото тримесечие икономиката на Еврозоната нарасна с 0,3%, след като през второто полугодие на 2023 г. бе в рецесия. И двата вида данни сочат, че Европейската централна банка вероятно е на път да намали лихвените проценти на 6 юни – и вече до края на годината са заложени само две намаления. Макар че доходността на европейските държавни облигации се повиши през месеца (на немския 10-годишен Бунд до 2,58%), пазарите от периферията на Европа се представиха по-добре. През месеца се появиха спекулации за потенциално понижаване на кредитния рейтинг на публичния дълг на Франция, но рейтинговите агенции Moody's и Fitch го запазиха непроменен, което поуспокои пазарите.
          Април бе нелош месец за българските акции. Представителният индекс SOFIX, широкият BGBX40 и този за малки компании, beamX отбелязаха малки повишения за месеца, което на фона на големите спадове по международните пазари, подчертава диверсификационното предимство на родния пазар в един глобален портфейл. През месеца започна търговията на най-новия сегмент на БФБ – EuroBridge, който позволява търговия на български акции и на пазар XETRA, единия от двата основни пазара на германската Deutsche Borse. Акциите на технологичния ни шампион Шелли Груп АД станаха първите, които се търгуваха на този нов сегмент. Така, за месеца сред българските компании най-добре се представи (с рязък обрат от предния месец) търговската банка Първа Инвестиционна Банка АД, чиято цена се покачи с почти 15% през април, а най-лошо – диверсифицираният холдинг Доверие Обединен Холдинг АД,  чиято акция спадна с над 5%.