Самото име издава значението – фонд, който набира капитал от множество инвеститори, за това и се нарича взаимен. Този капитал в последствие взаимният фонд инвестира в портфолио от акции, облигации, парични средства и еквиваленти (често наричани кеш за по-кратко) и алтернативни инвестиции.

Взаимният фонд се управлява от портфолио мениджър, който взима решения къде да инвестира и каква част от портфолиото да инвестира във всеки един финансов инструмент. Когато инвестира, портфолио мениджърът следва предварително определена инвестиционна политика (наричана още стратегия), с която всеки един инвеститор във фонда трябва да се запознае преди да инвестира. Това е задължително за да се увери инвеститорът, че инвестиционната политика на този взаимен фонд отговаря най-точно на неговите очаквания и цели. Пълна информация се съдържа в документите на взаимния фонд. Активите (портфолиото) на взаимния фонд се подържат при депозитар. Това означава, че те са отделени от собствените активи на управляващото дружество и не могат да бъдат обект на претенции от лица, към които управляващото дружество може да има задължения.

Взаимният фонд има редица предимства за инвеститорите:

• Дава възможност на малки инвеститори да закупят готово портфолио, което се управлява от професионалисти. Често инвеститорите не могат да разпределят достатъчно добре риска поради по-малките суми, които инвестират (недостатъчни са за закупуване на достатъчно на брой и различни по вид финансови инструменти)
• Не изискват опит, знания и време за да управляваме инвестицията си
• Портфолио мениджърите и финансовите анализатори следят пазарите всеки ден и разполагат с необходимите опит, знания и време за да се стремят да избират тези инвестиции, които смятат за перспективни като така отпада необходимостта индивидуалния инвеститор да се ангажира с това
• Предлагат различни инвестиционни политики и се придържат към тях, така, че инвеститорите да се чувстват комфортно и да не се притесняват от поемането на излишен риск
• Висока ликвидност – при нужда от продажба на инвестицията и получаване на натрупаните средства, инвеститорът трябва да подаде поръчка за обратно изкупуване като след това получава средствата по банковата си сметка в рамките на срока, указан в документите на взаимния фонд
• Инвеститорите ползват редица защитни механизми от обявяване в несъстоятелност на управляващото дружество  

Сред недостатъците на взаимния фонд са:

• Взаимният фонд има такса за управление, постъпленията от която отиват за покриване разходите на фонда (брокерски услуги, компенсация на служителите в него, разходи за депозитарни услуги и т.н.)
• Индикативният инвестиционен хоризонт (препоръчителен хоризонт) често е по-дълъг от 2 години
• При продажбата (дистрибуцията) на взаимни фондове дистрибуторът обикновено удържа такса за покупка (записване) на дялове на взаимния фонд. Това прави честата търговия (инвестиране с честа промяна на фонда, в който инвестираме) неефективна за инвеститорите, което налага препоръката да се придържат към индикативния инвестиционен хоризонт на фонда и да избягват чести смени

Пример:

Иван Петров осъзнава, че държейки парите си на депозит не получава никаква лихва, а вземайки предвид и ефекта на инфлацията, всъщност губи. Започва да търси решение какво да направи, така, че да се предпази от този сериозен проблем. Спира се на взаимен фонд, защото няма необходимите знания, време и опит самостоятелно да инвестира на капиталовите пазари. Поглеждайки към спестяванията си, той вижда, че разполага с 25 000 лева на депозит. Преценява, че 5 000 лева вероятно ще са му необходими за планиран ремонт на жилището, който ще направи след 1 година. Преценява, че останалите 20 000 лева няма да са му необходими през следващите 4 години. Тъй като инвестирането е нещо ново за Иван, той предпочита да се консултира с експерт и да получи инвестиционен съвет. След като експертът се уверява, че е запознат с целите и очакванията на Иван, той препоръчва на Иван да остави 5 000 лева в депозит, за да може да покрие разходите за планирания ремонт, а останалите 20 000 лева да инвестира във взаимен фонд, който цели да инвестира 70% в облигации и 30% в акции. Преди да пристъпи към инвестицията, Експертът запознава Иван с инвестиционната политика на фонда, неговия рисков рейтинг и индикативния инвестиционен хоризонт. Също така, преди инвестицията Иван получава детайлна информация за разходите по инвестицията, включително таксата за покупка (записване) и годишната такса за управление на фонда.