Възходът на световните пазари на акции продължи с пълна сила през май. Индексът MSCI All-country World отбеляза ръст от над 5,7 % (в EUR) за месеца, с което доходността му за 2026 г. достигна двуцифрена стойност (12,9 % в EUR). Две основни тенденции допринесоха за солидните резултати през май. На първо място, устойчивите печалби и продължаващата сила на технологичните акции. Доминиращият фактор остана глобалното разширяване и строеж на инфраструктурата за изкуствен интелект (AI). Това поддържа силното търсене на чипове и на дейности, свързани с изграждане на центровете за данни, което допълнително засили очакванията за траен растеж на корпоративните печалби. На второ място, оптимизмът относно потенциално мирно споразумение за конфликта с Иран и отварянето на Ормузкия проток даде на инвеститорите повече надежда, че напрежението в Близкия изток няма да наруши толкова сериозно глобалната икономическа активност. Цените на петрола отбелязаха спад в края на месеца, което подобри перспективите за инфлацията и подхрани очакванията, че паричната политика все пак може да не стане по-рестриктивна. Цените на златото също спаднаха, като в момента са с почти 20% по-ниски от февруарските си върхове. Американският долар леко се засили през месеца, което доведе до понижение на доходността на местните пазари, но въпреки това акциите на развиващите се пазари значително надминаха тези на развитите пазари – ръстът на развиващите се пазари бе воден от региони с преобладаващ технологичен сектор като Корея и Тайван, които продължават да се възползват от значителните харчения, свързани с изкуствения интелект. Като цяло лидерството на пазара остана ограничено – ръстът се концентрира в сравнително малка група компании, ориентирани към растеж, докато секторите, свързани със суровините, и дефанзивните сектори изостанаха. Акциите в САЩ отбелязаха ръст от над 5% през май (S&P500 в USD), като надминаха другите развити пазари и достигнаха нови исторически върхове, подкрепени от силните печалби за първото тримесечие и продължаващата сила на технологичните акции. В същото време растежът на БВП беше ревизиран надолу до 1,6%; инфлацията се оказа по-ниска от очакваното; потребителските разходи останаха стабилни (отбелязаха здравословен ръст от 2%), докато личните доходи останаха без промяна. Въпреки по-слабите макроикономически данни, европейските пазари на акции като цяло отбелязаха ръст през май, като Великобритания беше единственият голям пазар, който отбеляза спад. Ръстът на печалбите беше скромен – около 5%, но над 60% от компаниите надминаха прогнозите, което е резултат над историческата средна стойност. Потребителското доверие се подобри леко, но остана под дългосрочните норми, което е знак за занижено потребление. Инфлацията в еврозоната се повиши до 3%, над целта на ЕЦБ от 2%, което подсказва възможно повишение на лихвите през юни. Икономическите данни останаха слаби, като Франция отчете свиване на БВП с 0,1% през първото тримесечие, а бизнес активността във Великобритания премина в рецесия, както се видя от индекса на мениджърите по покупки (PMI) от 48,5. Акциите от Азия и развиващите се пазари се откроиха през май за втори пореден месец. Доминираха компаниите, свързани с AI в Южна Корея и Тайван, като и двата пазара отбелязаха ръстове съответно от 35% и 16% – южнокорейският индекс KOSPI вече е нараснал с над 100% през 2026 г., след феноменален ръст от 76% през 2025 г. (всички доходности са в собствена валута). Япония също отбеляза ръст благодарение на по-силните икономически данни, докато акциите в Китай спаднаха, което отразява слабото вътрешно търсене и все още дълбоката дупка на пазара на недвижими имоти – цените на жилищата са спаднали с 15% през изминалата година. Световните пазари на облигации отбелязаха скромен ръст през май – индексът Bloomberg Global Aggregate се повиши с 0,3% (в USD), като международните облигации водеха по доходност, тъй като доходността на неамериканските ДЦК спадна на фона на понижението на цените на петрола (доходността и цените на облигациите се движат в противоположни посоки). Отразявайки устойчивите кредитни условия, дълговите инструменти на развиващите се пазари отбелязаха ръст от 0,8% през май, а корпоративните облигации се представиха по-добре от държавните. Въпреки продължителната силна волатилност през месеца, предизвикана от конфликта в Близкия изток и променящите се инфлационни очаквания, доходността на 30-годишните американски държавни облигации приключи месеца малко под 5% (на ниво 4,97%). Като цяло май потвърди силната предпочитание на пазара към яснота относно печалбите, ръст, задвижван от иновации, и по-ниско ниво на геополитически риск.
         Американските акции отбелязаха поредния изключително силен месец през май, като индексът S&P500 се повиши с 5% и покори редица рекордни нива, подкрепен от солидните финансови резултати за първото тримесечие и възстановеното доверие в сценария за „меко приземяване“ на икономиката. Подемът беше движен предимно от технологичния сектор – индексът NASDAQ100 отбеляза ръст от 10,5% през месеца – докато секторът на Комуникационните услуги отбеляза ръст от 6,7%, което подчертава продължаващото предпочитание на инвеститорите към акциите, свързани с растежа и изкуствения интелект. В рамките на технологичния сектор ръстът на печалбите за първото тримесечие достигна 54% на годишна база, докато ръстът на целия сектор от края на март досега надхвърли 40%. Разходите за изкуствен интелект останаха доминиращата тема на пазара, засилвайки търсенето на чипове и други растежни бизнеси – докато силата на една шепа големи технологични компании продължи да определя цялостното представяне на индекса. Този ентусиазъм беше видим и в корпоративните отчети, като терминът „изкуствен интелект“ беше споменат в 337 телеконференции за финансовите резултати на компаниите от S&P500, което е значително над петгодишната средна стойност от 164 и десетгодишната средна стойност от 103. Извън водещите високорастежни сектори, лидерството на пазара значително се стесни, което отразява продължаващата концентрация на пазара – и зависимостта му от относително малка група компании. Сред секторите с по-добри резултати бяха също Здравеопазването (покачване с 5,5%) и Финансите (+3,7%). За сметка на това секторът на Потребителските стоки (от първа необходимост) отбеляза спад от 1,6%, а Комуналните услуги и Енергетиката загубиха около 1%, тъй като по-ниските цени на петрола и отслабването на геополитическите опасения намалиха интереса към дефанзивните сектори и тези, свързани със суровините. Макроикономическият контекст остана благоприятен, но с противоречиви сигнали, като растежът на БВП на САЩ беше ревизиран надолу до 1,6% на годишна база, а растежът на личното потребление остана стабилен на ниво 2,0%. Данните за инфлацията показаха отново ценови натиск в САЩ през април. Общият индекс на потребителските цени (CPI) се повиши с 3,8% на годишна база. Базисния CPI, който изключва колебливите цени на храните и енергията, достигна 2,8%, подкрепен отчасти от възстановяването на компонентите, свързани с жилищния пазар. Другият показател за инфлацията (по-предпочитан от Федералния резерв), PCE или разходите за лично потребление, също сочеше за устойчива инфлация, като общият PCE беше 3,8%, а базисният PCE – 3,3% – значително по-високи от целта на Фед от 2%. Освен това данните за пазара на труда допълнително разсеяха очакванията за краткосрочни намаления на лихвите и подкрепиха прогнозата, че Фед ще запази предпазлива позиция. Пазарът на ценни книжа с фиксиран доход в САЩ беше нестабилен през май 2026 г., тъй като продължаващите инфлационен натиск и геополитическо напрежение в Близкия изток доведоха до рязко повишение на доходността на ДЦК в средата на месеца, преди да се стабилизира към края. Кривата на доходността се изравни леко, като доходността на 2-годишните държавни облигации приключи месеца на ниво 4,09%, а на 10-годишните – на 4,45%. Доходността на 30-годишните облигации също се покачи до най-високото си ниво от 2007 г. насам, преди да се понижи до 4,97% в края на месеца. Настроенията на пазара бяха определени от по-високата от очакваното инфлация на производствените цени, удължените очаквания за задържане на по-високи лихви от Фед по-дълго време и натискът върху цените на петрола, заради затворения Ормузкия проток. Тъй като геополитическите опасения отслабнаха и цените на енергията отстъпиха, част от по-ранното разпродаване на облигации бе обърнато в края на месеца.
       Eвропейските фондови пазари също отбелязаха ръст през май, въпреки влошаващата се макроикономическа обстановка. Общоевропейският индекс Stoxx600 се повиши с 2,4% (в EUR), подкрепен от солидни финансови резултати: над 60% от компаниите надминаха прогнозите, а печалбите нараснаха с около 5% в сравнение с предходната година. Въпреки това подбно възстановяване контрастираше с по-слабия фундамент: инфлацията в еврозоната се ускори до 3% през април (от 2,6% през март), като се отдалечи още повече от целта на ЕЦБ от 2% – Европа е една от основните жертви на високите цени на енергията в световен мащаб. Освен това съставният индекс на мениджърите по доставките (PMI) за еврозоната спадна до 31-месечно дъно от 47,5 (стойност под 50 показва свиване), а БВП на Франция за първото тримесечие се сви с 0,1%. Силата на фондовия пазар всъщност отразяваше очакванията, че геополитическото напрежение в Близкия изток няма да доведе до продължителен шок в предлагането. Въпреки това, прекъсването на корабоплаването през Ормузкия проток допринесе за подновяване на опасенията от инфлация, предизвикана от цените на петрола, в момент, когато много централни банки на континента остават чувствителни към най-малките признаци на покачване на цените. Резултатите по сектори потвърдиха селективния характер на това възстановяване: Информационните технологии и Потребителските услуги водеха ръста, подкрепени от ръста на печалбите и продължаващия интерес на инвеститорите към отраслите с потенциал за растеж, докато Енергетиката и Комуналните услуги изостанаха. Акциите във Великобритания отстъпиха спрямо континентална Европа, като индексът FTSE All-Share отбеляза ръст от 1,2% (в GBP). Под повърхността на основния индекс се наблюдаваше забележително разделение: широкият FTSE250 се повиши с 4,6%, спрямо 0,7% за по-тесния FTSE100, което подсказва, че сегментите с по-голяма експозиция към вътрешния пазар се възползваха от подобряващото се настроение по отношение на перспективите за лихвените проценти на Острова. Инфлацията се понижи до 2,8% през април (от 3,3%), подпомогната от по-ниските разходи за енергия на домакинствата, но най-ниският брой нови работни места за последните пет години индикира за отслабване на пазара на труда. Взети заедно, тези показатели сочат към едно по-крехко вътрешно състояние и не чак толкова агресивна позиция на Банката на Англия. Пазарите на ДЦК отбелязаха засилена динамика през май, повлияни от данните за инфлацията, очакванията за монетарната политика и политическите събития. В Европа общата инфлация се повиши, докато базисната инфлация спадна, тъй като инфлацията в сектора на услугите отслабна заради календарни ефекти, свързани с Великден. Доходността на германските ДЦК спадна за всички срокове с изключение на тези с много кратък матуритет, докато пазарите в периферията на еврозоната, като Испания, Италия и Гърция, отбелязаха още по-добри резултати. ЕЦБ не проведе заседание, но пазарите оцениха като висока вероятността от повишение на лихвите през юни. Британските ДЦК отбелязаха добра доходност, подкрепени от по-ниска от очакваното инфлация, очакванията за запазване на лихвите от страна на Банката на Англия и признаците за слабост на пазара на труда. Като цяло за континента корпоративните облигации отбелязаха положителна доходност и се представиха по-добре от държавните облигации.
       На фона на силните ръстове през м. май на международните пазари, Българската фондова борса (БФБ) постигна сравнително скромен ръст. Представителният индекс SOFIX се повиши с 1.5%, а нагоре за месеца завършиха и всички останали индекси на родната борса. Продължава и оживлението в дейността след приемането на еврото – има увеличение в броя сделки спрямо година по-рано, а оборотът е почти двойно по-голям. През май месец се осъществи успешно едно първично публично предлагане (IPO) на пазара за растеж на малки и средни предприятия, Beam – компанията за производство на електрически лодки „Хелиос Марин“ привлече капитал в размер на 2.4 млн. евро. Средствата ще отидат за разширяване на производството на електрически лодки и яхти. През месеца се проведе и третата стратегическа среща по програмата beamUp Lab (6-то издание), на която четири от избраните компании получиха обратна връзка от инвеститори. Така, измежду сините чипове на родната борса, най-добре за м. май се представи „Фонд за недвижими имоти България“ АД, с над 10% доходност, а най-лошо – технологичната „Сирма груп холдинг“ АД (-13.7%), чийто спад продължава вече четвърти пореден месец.
Източник: Bloomberg, БФБ