Основните индекси на акции завършиха разнопосочно седмицата, тъй като инвеститорите не бяха сигурни как да оценят някои здравословни сигнали за растеж и печалби спрямо опасенията, че тренда на инфлацията може да се обърне и тя да поеме отново нагоре. Страховете, че Федералният резерв ще трябва да повиши краткосрочните лихвени проценти повече от предварително очакваното, доведоха до повишаване на доходността на американските държавни ценни книжа (т.е. цените им спаднаха) и стимулираха поскъпването на щатския долар, което се отрази особено силно на цените на петрола и акциите на енергийните компании. (Петролът се оценява в щатски долари на международните пазари, което води до натиск върху търсенето и спад на цената му, когато доларът поскъпва.)

Така за седмицата широкият американски индекс S&P500 изпрати втори пореден седмичен спад и се понижи с 0,3%; индустриалният Dow Jones остана почти без промяна, а технологичният NASDAQ добави 0,6% към стойността си – докато представителите на Федералния резерв (Фед) на САЩ втвърдиха позицията си, че лихвените проценти трябва да се повишат. Смесените показания за инфлацията подхраниха опасенията, че Фед може да удължи цикъла на повишаване на лихвените проценти по-дълго от очакваното. Публикуваният във вторник индекс на потребителските цени показа по-малък от очаквания спад до годишна инфлация от 6,4%; но отделен доклад в четвъртък показа, че цените, начислявани от промишлените доставчици, са се повишили повече от прогнозираното. Последните данни за инфлацията доведоха до повишаване на доходността на 2- и 10-годишните американски държавни облигации до най-високите им равнища от повече от три месеца. Доходността на 2-годишните ДЦК се повиши до 4,61% в петък, докато доходността на 10-годишните беше 3,83% - запазвайки инверсията на кривата на доходността, при която краткосрочният дълг носи повече доходност от дългосрочния. Подобно обръщане на кривата се смята за предвестник на рецесия.

Акциите в Европа поскъпнаха, тъй като по-добри от очакваните корпоративни резултати помогнаха на пазарите да се отърсят от опасенията за допълнително повишаване на лихвените проценти. В местна валута паневропейският индекс STOXX Europe 600 приключи седмицата с ръст от 1,40%. Френският CAC 40, който достигна рекордно ниво по-рано през седмицата, се повиши с над 3%. Британският индекс FTSE 100 нарасна с 1,55%, също достигайки исторически връх. По-слабият британски паунд спрямо щатския долар подкрепи индекса, който включва много компании, които са мултинационални и имат приходи от чужбина. Допълнително облекчение за континента е, че цената на природния газ в Европа се понижи в петък до най-ниското си ниво от края на 2021 г. насам, тъй като температурите останаха сравнително меки през първата половина на зимата. В началото на 2022 г. много европейци се опасяваха, че войната в Украйна може да предизвика енергийна криза на континента през зимата. Доходността на европейските държавни облигации отново се насочи към скорошните си многогодишни върхове, което отчасти се дължеше на войнствено настроените коментари на политиците от Европейската централна банка (ЕЦБ). Кристин Лагард, която е начело на банката, подчерта, че ще е необходимо лихвените проценти да се повишат, за да се укроти инфлацията.

Българският фондов пазар завърши седмицата със загуби, натиснат от мрачното настроение сред инвеститорите. Родните индекси останаха на червено, като представителният SOFIX затвори с над 1% загуба, а близо толкова загуби и широкият индекс BG BX40. Сред местните компании най-добре се представи курортният комплекс Албена АД, чиято цена се покачи с 4,6% за седмицата, а най-лошо – хранително-вкусовата компания Зърнени Храни България АД, чиято цена на акцията спадна с близо 13%. Научете повече тук...