Изминалата седмица донесе прекъсване на поредицата от три поредни седмични загуби за акциите. Инвеститорите изглеждаха убедени, че пазарът е достигнал поне до някакво временно дъно, след като загуби почти половината от постигнатата доходност през скорошното лятно рали. Изглежда, че пазарните участници вече са асимилирали очакваните по-високи лихвени проценти, които се задават съвсем скоро, и много от тях се насочиха да търсят изгодни сделки след последните спадове на пазара, предизвикани от агресивните коментари на Федералния Резерв.  Възможно е да са се поуспокоили и някои от опасенията за високата инфлация, след като в средата на седмицата цените на петрола спаднаха за кратко до най-ниското си ниво след нахлуването на Русия в Украйна. Това бе причината за по-слабото представяне на енергийните акции в рамките на индекса S&P500, въпреки че секторът все пак отбеляза ръст. Всъщност, всичките 11 сектора приключиха на зелено за седмицата, като секторът на потребителските стоки се открои като най-печеливш. Като цяло, индустриалният индекс Dow Jones завърши съкратената от празниците седмица с ръст от 2,7%, докато широкият индекс S&P500 нарасна с 3,7%, а технологичният Nasdaq се изстреля нагоре с над 4,1%.
С оглед на очакваното по-нататъшно повишаване на лихвените проценти в САЩ, което засяга негативно доходността по инструментите с фиксиран доход, доходността на 10-годишните щатски държавни облигации се повиши за шеста поредна седмица, достигайки в петък около 3,32%. Доходността и цените на облигациите се движат в противоположна посока – за сравнение, в края на юли доходността по 10-годишните ДЦК на САЩ бе 2,64%. Аналогично, през седмицата цените на петрола спаднаха до седем-месечно дъно поради страховете от наближаваща рецесия, подновените ограничения на COVID в Китай, и неочакваното увеличение на запасите от суров петрол в САЩ. Лекият суров петрол сорт Брент спадна до под 93 долара за барел. Доларът продължи да демонстрира сила сред множество други валути. Еврото потъна до ново 20-годишно дъно на фона на сътресенията в европейската енергетика. Паундът също се срина до 1,14 долара, което е най-ниското му ниво от 1985 г. насам, предимно заради мрачните прогнози за британската икономика.
В Европа, акциите също поскъпнаха, след като някои държави обявиха планове за справяне с енергийната криза и за стимулиране на икономиките си. В местна валута паневропейският индекс STOXX600 приключи седмицата с над 1% по-високо. С наближаването на зимата и влошаването на енергийната ситуация в Европа обаче, представителите на ЕЦБ се готвят да включат тежката артилерия. В четвъртък централната банка одобри гигантско увеличение със 75 базисни пункта (0,75%), което бе най-голямото в 24-годишната история на институцията, и повиши лихвения процент от 0,00% до 0,75%. Едва миналия месец лихвеният процент беше повишен от отрицателен -0,50% до 0,00%, което пък беше първото увеличение от десет години насам. Както и други централни банки по света, ЕЦБ е под силен натиск да укроти инфлацията, която през август възлезе на 9,1% на годишна база в Еврозоната (за сравнение, в САЩ е 8.5%).
За поредна седмица българският фондов пазар реагира различно от световните финансови пазари. На фона на положителните резултати навън, основните български пазарни индекси завършиха седмицата с леки загуби – SOFIX изтри почти един процент от стойността си за периода. Сред родните компании отново най-добре се представи дружеството за недвижима собственост Софарма имоти АДСИЦ, чиято цена се покачи с над 8% за седмицата, а най-лошо –  промишленият холдинг Индустриален Холдинг България АД, чиято цена на акцията спадна с почти 14%. Още...