# Маркетингово съобщение

Месец септември завърши с брутална разпродажба на всички рискови активи и по този начин задълбочи спада, който световните пазари на акции претърпяха досега през годината. Той също така отбеляза и края на третото тримесечие, през което S&P500 се понижи с общо 5% - но септември беше най-лошият месец за индекса от март 2020 г., когато започна пандемията COVID-19. За първи път от глобалната финансова криза през 2008 г. пазарите на глобални акции отбелязват три последователни отрицателни тримесечия. Загубите бяха широко разпространени, като почти всеки пазар и сектор завършиха на отрицателна територия през септември. Докато S&P500 потъна с над 9% за месеца, а основните европейски пазари загубиха 5-7%, най-тежко беше в Китай, където индексът Hang Seng се срина с почти 14%.

През септември настроенията станаха все по-песимистични, тъй като централните банкери потвърдиха, че борбата с инфлацията е техен основен приоритет, независимо от последиците за капиталовите пазари. Инфлацията се оказа изненадващо упорита. Всички големи държави и сектори претърпяха загуби през тримесечието, тъй като надеждите за намаляване на лихвените проценти бяха попарени - Федералният резерв, Европейската централна банка и Английската централна банка повишиха лихвените проценти през последното тримесечие. През септември Фед повиши лихвения процент по федералните фондове със 75 базисни пункта (б.т.) до 3,25%, което е третото поредно увеличение със 75 б.т. и досега беше немислимо. Това удари представянето на акциите. Секторът на комуникационните услуги, включващ както телекомуникационни, така и медийни акции, беше сред най-слабите сектори, заедно с недвижимите имоти, които обикновено страдат в среда на повишаване на лихвените проценти. Дефанзивните сегменти на пазара, като секторите на потребителските стоки и здравеопазването, се оказаха най-устойчиви.

Облигациите не осигуриха никакво спасение. Доходността на 5-годишните американски държавни ценни книжа се повиши с близо 300 базисни пункта за по-малко от година, което е най-лошият пазар на облигации от почти век насам. Кривите на доходност на много облигационни пазари също са обърнати, което обикновено е предвестник на рецесия. В САЩ например само през третото тримесечие доходността на 10-годишните държавни облигации се повиши от 2,97% на 3,83%, а на 2-годишните - от 2,93% на 4,23%, което засили инверсията (доходността и цените на облигациите се движат в противоположни посоки).

В Европа акциите също претърпяха задълбочаващи се резки спадове на фона на продължаващата енергийна криза, нарастващата инфлация и опасенията за бъдещия икономическия растеж. Всеки сектор отбеляза загуби. През септември ЕЦБ повиши лихвените проценти, достигайки лихвения процент по банковото рефинансиране до 1,25%. Годишната инфлация за еврозоната продължи да се ускорява и през септември бе измерена, че е 10,0% (спрямо 9,1% през август). Разходите за енергия продължиха да имат най-голям принос за галопиращата инфлация. В началото на септември "Северен поток 1" - основният газопровод, доставящ газ от Русия за Европа, отново беше затворен за профилактика. Това оказа още по-голям натиск върху производителите на електроенергия, много от които трябва да купуват природен газ от по-скъпи източници, и това засили опасенията за потенциален недостиг на енергия през тази зима. Новината доведе и до 20-годишно дъно на еврото спрямо щатския долар.

Българската фондова борса завърши периода по начин, различен от този на световните финансови пазари - за пореден път подчертавайки диверсификационните си предимства. На фона на сериозните загуби в чужбина основните български борсови индекси завършиха месеца с по-умерен спад - в рамките на 3%-4%. Сред местните компании най-добре се представи компанията за инвестиции в недвижими имоти Софарма имоти АД, чиято цена нарасна с над 12,5% за месеца, а най-зле - диверсифицираният земеделски холдинг Агрия Груп Холдинг АД, чиято цена на акциите спадна с почти 20%.