През февруари световните пазари на акции продължиха да растат, като отбелязаха ръст от 1,3% за месеца (индекс MSCI World All-country в EUR), въпреки че имаше значителни различия между регионите и секторите. Въпреки превъзходството на развитите пазари като цяло, пазарът в САЩ се открои с първия си месечен спад от десет месеца насам – главно поради опасенията, свързани с увеличените разходи за изкуствен интелект (ИИ), потенциалните сътресения на работната сила и изненадващия скок на индекса на производствените цени през януари. Индексът S&P500 спадна с 0,9%, но равнопретегленият му еквивалент нарасна с над 3,5%, отразявайки по-силното представяне на акциите с по-малка пазарна капитализация. Потребителското доверие се подобри, отчасти в очакване на предстоящото връщане на  данъци, а прогнозите за ръст на корпоративните печалби останаха стабилни в диапазона 8-12%. Междувременно решението на Върховния съд на САЩ да отмени Закона за международните извънредни икономически правомощия на президента Тръмп внесе нова несигурност по отношение на митата.  Европейските пазари останаха силни, като се повишиха с над 3%, тъй като корпоративните печалби надхвърлиха очакванията (особено в областта на телекомуникациите и управлението на недвижими имоти). Инфлационният натиск обаче се запази, като Франция, Германия и Испания отчетоха по-високи от очакваното стойности. Норвегия, Обединеното кралство и Швеция бяха водещи по отношение на регионалното борсово представяне, докато в Дания се наблюдавахме свирепа разпродажба от над 17% поради негативни новини около водещата фармацевтична компания, Novo Nordisk. Япония се открои сред развитите страни в Азия, като борсата й скочи с над 8,5%. Този растеж беше подкрепен от решителната изборна победа на новия (първата жена в историята!) министър-председател Санае Такаичи и стимулиращите фискални политики, както и от умерената инфлация от 1,8% - най-ниската от октомври 2022 г. насам. Развиващите се пазари продължиха да изпреварват развитите въпреки забележителните загуби на най-големите – Китай и Индия. Акциите в Южна Корея продължиха фантастичното си рали, като нараснаха с още 22% за месеца (в собствена валута) и са нараснали с близо 200% за последната година! Тайванският технологичен сектор, воден от гиганта TSMC, също отбеляза силни печалби. Като цяло през месеца секторите на Материалите, Комуналните услуги и Енергетиката отбелязаха по-добро пазарно представяне, докато за разлика от тях акциите на компаниите от сектора на (Теле)Комуникациите и Потребителските услуги изостанаха. Цените на златото се повишиха, а биткойнът отбеляза огромен спад (~50%), преди да се стабилизира. На пазарите с фиксиран доход през февруари спадащите лихви повишиха доходността на облигационерите. Доходността на 10-годишните ДЦК в САЩ спадна под 4%, като доходността на по-краткосрочните матуритети също се понижи на фона на възможни бъдещи намаления на лихвите от страна на Фед. (доходността и цените на облигациите се движат в противоположна посока). Въпреки здравословната икономическа среда, опасенията за повишена безработица заради ИИ, и геополитическите рискове, оказаха натиск за понижаване на доходността на облигациите, което доведе до 1,1% ръст за глобалния фиксиран доход през Февруари. Държавните облигации на развиващите се пазари се представиха по-добре от тези на развитите пазари. Облигациите с инвестиционен рейтинг записаха 0,8% доходност, въпреки че корпоративните кредитни пазари се представиха по-слабо поради разширяването на спредовете. Към края на месеца, геополитическото напрежение – нов въоръжен конфликт в Персийския залив – започна да натежава върху настроенията на инвеститорите, отслабвайки ръста на акциите в началото на март.
      През февруари капиталовите пазари в САЩ бяха особено волатилни. Водещият борсов индекс на акции S&P500 отбеляза рядък спад от 0,8%, което го превърна в най-зле представящия се развит капиталов пазар. Инвеститорите поставиха под въпрос дългосрочната възвръщаемост от инвестиционните разходи, свързани с ИИ, и се притесниха за нарушенията в заетостта, които ИИ може да предизвика, особено в сектори като софтуер и управление на богатството. Тази промяна в нагласите доведе до ротация от технологични и „растежни“ сектори към сектори с големи и „тежки“ активи – като Материали, Комунални услуги и Енергетика - които се очертаха като най-добре представилите се през месеца. Миналогодишните лидери - Информационните технологии и Комуникациите – изостанаха. "Великолепната седморка" от технологични акции с мега-капитализация продължи да се отличава с впечатляващи резултати: тези седем акции генерираха среден ръст на печалбите за четвъртото тримесечие от 27,2% спрямо 9,8% за останалите 493 компании в S&P500, според FactSet. Всъщност ръстът на печалбите им е надхвърлил 25% през 10 от последните 11 тримесечия, което подчертава доминиращата им позиция и влияние. Въпреки това дори тези силни резултати невинаги се превръщаха в ръст на цените на акциите, тъй като инвеститорите станаха по-предпазливи по отношение на нивата на оценка и перспективите за бъдещ растеж. Отделно от това инфлацията се оказа по-висока от очакваното, като индексът на цените на производител скочи с 0,8% през януари – повече от два пъти от прогнозите на икономистите – което породи опасения за постоянен ценови натиск. Освен това годишният темп на растеж на американската икономика се забави до 1,4% през четвъртото тримесечие на 2025 г. (отчасти поради най-дългото досега спиране на работата на правителството). Към пазарната несигурност се прибави и фактът, че Върховният съд на САЩ отмени ЗМИИС на президента Тръмп, което постави под съмнение събирането на мита и предизвика съдебни дела от страна на компании и щати. Геополитическото напрежение се изостри, след като в края на февруари избухна нов въоръжен конфликт между САЩ и Иран, което допълнително допринесе за нестабилността на пазара и влоши настроенията на инвеститорите. Същевременно доходността на американските ДЦК се понижи през месеца, тъй като инвеститорите започнаха да очакват допълнително намаляване на лихвите от Фед през тази година, подтикнати от знаците за слабост на пазара на труда в САЩ и нарастващите опасения за потенциални по-нататъшни смущения в бизнеса, предизвикани от ИИ. Доходността на 10-годишните ДЦК спадна до около 3,96%, отбелязвайки най-ниската си точка от над четири месеца досега; за сравнение, в края на януари тя възлизаше на 4,26%. Освен това кривата на доходността започна да се изравнява, като особено рязък спад се наблюдаваше при средносрочните матуритети, което отразяваше променящите се очаквания на пазара и продължаващата несигурност.
      Европейските акции отбелязаха значителен ръст през февруари – общоевропейският индекс Stoxx600 нарасна с 3,7% (в EUR). Акциите на големи компании от Обединеното кралство се откроиха, постигайки обща възвръщаемост от 6,5% (индекс FTSE100 в GBP) благодарение на секторния микс, благоприятстващ ИИ, и повишаващите се цени на петрола. По-широкият индекс FTSE250, с по-силно застъпени вътрешноориентираните компании, обаче изостана със "само" 2,3% възвръщаемост. Акциите в Еврозоната поскъпнаха, водени от Енергетиката, Комуникациите и Недвижимите имоти, тъй като се появиха признаци за икономическо подобрение и инвеститорите се пренасочиха от акциите в САЩ. Европейската централна банка (ЕЦБ) запази лихвите на ниво от 2%, като през януари инфлацията спадна до 1,7%, а съставният индекс PMI на HCOB за еврозоната показа ускоряване на икономическия растеж – през февруари той се повиши до 51,9 (всяка стойност над 50 означава експанзия). По-специално, под-индексът за производството достигна шестмесечен връх от 52,1 пункта! В цяла Европа динамиката на корпоративните печалби беше добра, като имаше повече изненади в посока нагоре, отколкото през предходните тримесечия. Франция излезе от продължителната бюджетна безизходица, като се опитва да увеличи разходите за отбрана и да свие дефицита си до 5% от БВП до края на годината. Едни от най-добре представилите се капиталови пазари през февруари бяха тези в Норвегия, Обединеното кралство и Швеция. Учудващо, в Дания се наблюдаваше бурно разпродаване на акции – над 17% спад на основния индекс, тъй като най-големият компонент Novo Nordisk се срина с повече от 15%, след като данните от изпитването на нов продукт за отслабване показаха, че той е по-малко ефективен от подобен продукт на американския му конкурент, Eli Lilly. Акциите в Обединеното кралство се представиха по-добре въпреки по-слабия паунд и сравнително „левите“ резултати от изборите. Английската централна банка запази лихвите на ниво от 3,75 %, но намекна за възможно понижение през март, въпреки че понижи прогнозите за растежа и повиши очакванията за безработицата. През четвъртото тримесечие на 2025 г. растежът на БВП на Обединеното кралство беше минимален - 0,1% на годишна база. Интересно е, че акциите на софтуерните компании там в сектора на информационните технологии бяха подложени на значителен натиск поради опасенията за разбиване на пазара на труда от ИИ, а финансовите компании също бяха поразени, тъй като инвеститорите се притесняваха за въздействието на ИИ върху управлението на инвестиции. Доходността на пазара на ДЦК в еврозоната също се понижи. Британските гилтове поведоха представянето на пазара на държавни облигации поради охлаждането на инфлацията и увеличените перспективи за намаляване на лихвите, постигайки доходност от 2,5% (в GBP). Инфлацията в Обединеното кралство се забави до 3,0% през януари, което накара доходността на гилтовете да спадне с 25 базисни точки. Инфлацията в еврозоната беше под целевата през януари и ЕЦБ запази лихвите без промяна, като същевременно сигнализира, че инфлацията ще остане под целевата през 2026 и 2027 г. Доходността на европейските ДЦК се понижи, като испанските и италианските облигации надминаха германските бундове благодарение на стабилните спредове и по-високия доход.
       През февруари оборотът на Българската фондова борса (БФБ) се удвои на годишна база, достигайки над 40 млн. евро. Звездния възход от последните два месеца секна и всички борсови индекси отбелязват спад за месеца: представителния SOFIX (-5,2%), широкият BGBX40 (-4,4%) и „младшият“ BeamX (-3,3%). Най-печеливши акция сред сините чипове в SOFIX бе фармацевтичния производител „Софарма“ АД, а най-лошо за месеца холдинга „Химимпорт“ АД, с движения съответно +1,6% и -23,5%. През месеца стартира първата българска платформа за краудфъндинг SpaceCrowd, която ще подкрепя стартиращи бизнеси, с възможност за набиране до 5 млн. евро. Сред важните структурни събития е двойното листване на акциите на „Сирма Груп Холдинг“ АД едновременно на Българската и Франкфуртската фондова борса чрез сегмента EuroBridge. С церемония на Франкфуртската борса официално беше дадено начало на търговията – действие, което значително разширява международната видимост на българските компании.

Източник: Bloomberg, БФБ